Определение № 57 от 02.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К., чрез адв. Д. А. срещу решение № 405/14.10.2019 г. по в.гр.д. № 241/2019 г. на Окръжен съд Смолян. С обжалваното решение, въззивният съд като е отменил решение № 39/29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 16/2019 г. по описа на Районен съд Чепеларе, е отхвърлил предявения от касатора Л. Т. К. срещу М. И. К. отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380 лв.-разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 22.06.2009 г. по ч. гр. д. № 2782/2008 г. по описа на Районен съд Пловдив и са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20098190401185 по описа на ЧСИ Л. М., рег. № ** с район на действие Окръжен съд Пловдив, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, като неоснователен. За да отхвърли иска по чл.439 ГПК, въззивният съд е прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпило по право на 03.08.2015 г., доколкото последното извършено действие по принудително изпълнение е извършено на 03.08.2013 г. Приел е, че новата давност тече от 03.08.2015 г., т.е. от прекратяване на изпълнителното дело, а не от последното извършено действие по принудително изпълнение, поради което към момента на депозиране на исковата молба - 15.11.2019 г., а и към датата на устните състезания, не е изтекла с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подаден в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС относно началния момент на давността при настъпили перемция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя множество въпроси между които и въпросът от кой момент тече ново погасителна давност за вземането в случаите когато производството е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за който се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото в т.10 разрешение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същата т.10 от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1989 г. на Пленума на Върховния съд. Настоящият състав на ВКС приема, че от значение за конкретния спор е и въпросът от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, какъвто е и настоящия случай. По този въпрос е образувано т.д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, поради наличието на противоречива практика на ВКС – според едни състави давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес не тече, а според други състави отмяната на ППВС №3/1980 г., прогласена с ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече до 26.06.2015 г., тъй като до този момент давността е било спряна по силата на факта, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Поради изложените съображения, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,