Решение № 2914 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2011 г.

Решение № 2914 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на Димитричка Милева Йовчева с адрес: гр. Варна, ул. "Македония" № 153, ет. 1, ап. 3 срещу решение № 846 от 08.04.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3989/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-484/27.09.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" - община Варна, потвърден с решение № МД РШ-032/22.11.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци" - община Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че представените квитанции не са годни доказателства, установяващи внасянето в срок на местните данъци. Плащането е извършено добросъвестно и квитанциите са издадени от служител от данъчната администрация на община Варна. Причината за издаването на акта е разкрита кражба, извършена от служителката в общинската дирекция "Местни данъци", която е приела плащането и е издала квитанциите. В тази връзка е образувано досъдебно производство, в хода на което жалбоподателката е призована като свидетел. Общината е следвало да изчака приключването на производството, за да се изясни към кого да насочи претенциите си. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при констатиране на нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци" - община Варна - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил АУЗД № МД-АУ-484/27.09.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" - община Варна, потвърден с решение № МД РШ-032/22.11.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци" - община Варна, с който на Димитричка Милева Йовчева е установено задължение за данък върху недвижимите имоти за периода м. януари 2007 г. - м. декември 2008 г. в общ размер 56.99 лв. и лихва към 27.09.2010 г. в размер на 20.29 лв. За да отхвърли жалбата на лицето, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: С декларации по чл. 14 от ЗМДТ жалбоподателката е декларирала в режим на СИО следните недвижими имоти: жилище, находящо се в гр. Варна, ул. "Хаджи Димитър" № 14, ет. 7, ап. 21 и жилище, находящо се в гр. Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 10, вх. "Е", ет. 1, ап. 3. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти. Същата твърди, че е заплатила определените данъчни задължения с оспорения АУЗД и представя бележки, издадени от служител на община Варна. Ответната страна е оспорила тези бележки с довода, че не са издадени от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, тъй като на Петкова, на която се води печатът, положен в тях, не са възложени функции с длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност да приема плащания за местни данъци. Освен това, бележките не съдържат задължителните реквизити, които следва да съдържат приходните квитанции, които се издават при плащане на каса. От доказателствата по делото се установява, че печат № 129 се води на Корнелия Петкова - служител на община Варна, заемаща длъжността главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци". Според длъжностната характеристика за посочената длъжност на нея й е възложено да осъществява контрол на декларираните данни по ЗМДТ и да извършва ревизии и проверки на данъчно задължените лица, но не и да приема плащания на данъци и такси. Представените бележки не отговарят на изискванията относно формата на документите, които се издават при плащания на касата на общината. В тях не се съдържа наименованието на документа, името на служителя, приел плащането, сериен номер и др. Тъй като бележките не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установения ред и в установената форма, то те не са годни доказателства да установят надлежно плащане на задължението за местен данък. Според представените персонални отчети за извършени плащания в брой /дневен лист на събирача/ с дати 20.09.07 г. и 17.06.08 г. в касова група "Младост" и касова група "Приморско" ведно с обединена разпечатка се установява, че на тези дати не е извършвано плащане на името или партидата на жалбоподателката. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Чл. 2 от ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местни данъци, като посочва, че то се извършва в брой на касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Касаторката твърди, че е заплатила определените като дължими с оспорения акт местни данъци в брой в сградата на общината, за което са й били издадени писмени документи от служител на дирекция "Местни данъци" при община Варна. Този факт не се оспорва от ответника по делото. Възражението на последния е, че този служител не е бил овластен да събира плащания за данъци и такси и че постъпило плащане не е отразено по партидата на имота. Следователно, от съществено значение за правилното решаване на спора е изясняването на следните факти - извършено ли е плащане в брой на данък недвижими имоти за периодите и за имотите, посочени в акта, в сградата на общината и на служител от дирекция "Местни данъци". Установяването на тези факти е в предмета на досъдебното производство, което според данните, съдържащи се в становището на омбудсмана на Република България, на което касаторката се позовава, е образувано още преди издаването на оспорения АУВД. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна, би следвало на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, да се спре производството по административно дело № 3989/2010 г., защото са налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна е пречка за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство.