Определение № 312 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2017 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1 ГПК. Образувано е по документ, озаглавен „жалба” от Ц. С. П. и Н. С. М. с вх. № 7416 / 30.06.2017 г. (на ВКС), с който се иска ревизиране на влезли в сила неправилни съдебни актове, които не са допуснати от ВКС до касационно обжалване. Със следваща молба е уточнено, че се иска отмяна на решения по гр.д. № 715 / 2011 г. (пълният и правилин № на делото е 70715 /2011 г.) на РС Монтана и по гр.д. № 66 /2014 г. на ОС Монтана, с което е потвърдено решението по гр.д. № 70715 /2011 г.) на РС Монтана. С определение № 111 /16.03.2015 г. по гр.д. № 1087 2015 г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на решението по гр.д. № 66 /2014 г. на ОС Монтана. С документ, озаглавен „становище” с вх.№ 16168 /24.08.2017 г. (на РС Монтана) молителите са уточнили, че искането им е по чл.303 ГПК и отново сочат доводи за неправилност на съдебно решение. Насрещната страна Р. М. А. твърди в писмен отговор, че не са посочени оплаквания за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК, поради което молбата е недопустима. По допустимостта на молбата настоящият състав приема следното: В представените по делото документи: „жалба”, „становище” и молби молителките Ц. С. П. и Н. С. М. са навели твърдения за неправилност на влязлото в сила решение на окръжния съд, чиято отмяна искат, но въпреки дадените им законосъобразни указания от 10.08.2017 г. (на л.22) и възможности да представят мотивирано изложение на основанията за отмяна на решението, които са им съобщени на 18 и 25.08.2017 г. (л28 и л.29), не са навели конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303,ал.1 и чл.304,ал.1 ГПК. Поради което и на основание т.10 от тълкувателно решение от 31.07.2014 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Воден от изложеното и на основание чл.307,ал.1 ГПК, съдът