Решение № 12868 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2009 г.

Решение № 12868 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две жалби на Петър Жечев Жечев от гр. Пловдив, против Решение № 573/07.05.09 г., постановено по адм. дело № 214/09 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Разпореждане № 2911284501/01.10.08 г. на Ръководителя "ПО" в ТП на НОИ град Пловдив, потвърдено с Решение № 344/22.12.08 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив. В касационната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно възприемане на жалбата срещу Разпореждане № 2911284501/01.10.08 г., потвърдено с Решение № 344/22.12.08 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив. Настоява за отмяна на оспореното съдебно решение и уважаване на искането му по същество, изложено в жалба срещу Разпореждане № 2911284501/15.10.08 г. Твърди, че жалбата му с вх. № 72829/04.12.2008 г., е оставена неразгледана и без произнасяне по нея с разпореждане от компетентния административен орган. В частната жалба Петър Жечев моли да бъде отменено съдебното решение в частта му за присъдените съдебни разноските имащо характер на определение. Ответникът по касация - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, в писмени възражения изразява становище за неоснователност на двете жалби и моли за оставянето им без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната и честната жалба са подадени в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Съобразно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената служебна проверка, настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд гр. Пловдив е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане. Предмет на касационен контрол е съдебно решение№ 573/07.05.09 г., постановено по адм. дело № 214/09 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Разпореждане № 2911284501/01.10.08 г. на Ръководителя "ПО" в ТП на НОИ град Пловдив, потвърдено с Решение № 344/22.12.08 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив. Срещу това разпореждане жалбоподателят Жечев твърди, че не е депозирал жалба пред Ръководителя "ПО" в ТП на НОИ град Пловдив, тези доводи той е изложил и в жалбата си пред Административен съд - гр. Пловдив, както и в жалбата си до настоящата инстанция. В подадените и пред двете съдебни инстанции жалби, Петър Жечев пояснява, че той е подал жалба с вх. № 72829/04.12.2008 г., пред Ръководителя "ПО" в ТП на НОИ град Пловдив, но с нея обжалва Разпореждане № 2911284501 от 15.10.08 г., а не Разпореждане № 2911284501 от 01.10.08 г., по което се е развило и административното и съдебното производство. При извършената служебна проверка на писмените доказателства представени по делото, настоящия съдебен състав констатира, че производството по чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е започнало по жалба с вх. № 72829/04.12.2008 г. с която видно от поправката на датата (15.10) се оспорва разпореждане от 15.10.2008 г., в частта за определен месечен размер на пенсията след преизчисляване от 1.10.2008 г. и размерът на пенсиите от 2000 г. до 2008 г. Датата 15.10.2008 г. върху жалбата до административния орган е написана четливо, точно и ясно. Ръководителят на териториално поделение се е произнесъл по жалбата и исканията с мотивирано решение, с което е потвърдено разпореждане от 1.10.2008 г., което е неоспорено. Това решение е потвърдено от първоинстанционният съд, като видно от мотивите съдът е коментирал законосъобразността и на разпореждането от 15.10.2008 г., без по него да има произнасяне по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, което е задължителна процесуална предпоставка за производството по чл. 118 от КСО. С разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и ал. 3 и ал. 3 и чл. 118, ал. 1 от КСО законодателят е въвел известни отклонения от общия ред за оспорване на административните актове (чл. 145 и сл. от АПК). Производство пред пенсионния орган, а след това и оспорването по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 КСО е въведено като задължителна предпоставка изобщо за допустимостта на съдебното производство по чл. 118, ал. 1 КСО. Съдът не е съобразил горните отклонения, въведени със специалния КСО, дерогиращи общите правила по АПК и не е следвало в мотивите на решението си да обсъжда законосъобразността на разпореждането от 15.10.2008 г., тъй като то не е било годен предмет на съдебен контрол. На съдебно обжалване подлежи решението на ръководителя на РУ "СО" гр. Пловдив, при съобразяване с нормата на чл. 118, ал. 1 КСО. Като резултат от неправилното определяне предмета на съдебното производство, съдът е допуснал съществено нарушение и на императивните правила, тъй като е обсъдил и законосъобразността на разпореждането от 15.10.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, чиито акт не подлежи на пряк съдебен контрол, т. е. изключен е с нормите на чл. 117, ал. 1 и чл. 118 КСО. Ето защо, това решение се явява неправилно. Съдът е следвало да констатира, че по-горестоящия административен орган се е произнесъл в решението си по необжалван административен акт, какъвто е разпореждането от 01.10.2008 г. Спорът пред органа е касаел въпроса законосъобразно ли е разпореждане от 15.10.2008 г. на Ръководителя "ПО" в ТП на НОИ град Пловдив. Следователно Петър Жечев е търсил защита, ясно отграничена с жалбата му с вх. № 72829/04.12.2008 г. до компетентния административен орган. С решение № 344/22.12.08 г., Директора на РУ "СО" - Пловдив е определил различен предмет на проверката от търсената с жалбата защита. Органът по социално осигуряване, при надлежно сезиране каквото е в случая, дължи произнасяне по съществото на спора, с които е бил сезиран и незаконосъобразно не е изпълнил това свое задължение. Първоинстанционният съд е бил обвързан от обективираното искане в оспорването, но е постановил порочното решение, като не е констатирал неспазения задължителен ред за оспорване по съдебен ред. Основателна е и частната жалба за определени разноски в полза на РУ "СО"- гр. Пловдив. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 АПК. Чл. 143 АПК е наименован "Отговорност за разноски" и неговата ал. 4 урежда въпроса кои разноски заплаща подателят на жалбата когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли оспорването. В тази разпоредба не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за неговия труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решение № 573 от 07.05.2009 г., постановено по административно дело № 214/2009 година на Административен съд- гр. Пловдив, за която съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационният съд следи и служебно. На основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК същото следва да се отмени и вместо него се постанови друго, като делото се препрати като преписка на компетентния административен орган (в случая на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив) за произнасяне с мотивирано решение по реда на чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване по жалбата на Петър Жечев Жечев с вх. № 72829 от 04.12.2008г срещу разпореждане № 2911284501 от 15.10.08 г., на ръководител "ПО", с което е изменена личната му пенсия за ОСВ по подаденото от него заявление на 02.09.2008 г. и приложените доказателства, установяващи придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсиониране.