Определение № 460 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 448/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С. И. Д. е подала частна жалба срещу определение № 554 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 1383 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, което е било постановено по реда на чл.288 ГПК и с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, постановено по иск по чл.7 ЗВСВОНИ. В жалбата се излагат съображения както за допустимостта на жалбата така и в посока нейната основателност поради неправилност на атакуваното определение. Ответника Б. Ж. М. не е депозирал отговор по частната жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е недопустима макар да е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от състав на ВКС, който обаче не прегражда развитието на съдебното производство и за него закона не предвижда самостоятелно обжалване. Определенията по чл.280, ал.1 ГПК, с който не се допуска касационно обжалване на решението по подадената касационна жалба не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от категорията на тези, посочени в чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото - т. 1 и в случаите, изрично предвидени в закона - т. 2. Когато такова определение е постановено от състав на ВКС, то ще подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд, съгласно чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, но настоящата хипотеза не е такава. Обжалваното определение, постановено от състава на Второ г. о. не прегражда развитието на факултативно предвиденото касационно производство и за него законово не е предвидено обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Това определение няма за предмет допустимост на касационното производство в контекста на чл.286, ал.1 ГПК, т.е. поради нередовност на касационната жалба или поради неподлежащ на касиране съдебен акт. С него се определя достъпът до касация, предоставен на преценката по собственото усмотрение на касационната инстанция, осъществявана въз основа на законово определените критерии в чл.280, ал.1 ГПК. Частната жалба срещу това определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съдът не се занимава с нейната основателност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,