Определение № 2290 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2024 г.

Ответникът по частната жалба – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 150, постановено в съдебното заседание на 15.01.2024 г. по адм. дело № 779 / 2023 г. Административен съд Велико Търново, II състав, е оставил без разглеждане жалбата на Е. Корчев срещу Решение № 04-РД06-0072/04.12.20223 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново и е прекратил производството по дело № 779/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Съдът е приел, че оспорването на посоченото решение на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново е недопустимо, тъй като това е акт който не може да бъде обжалван пред съда по аргумент от чл.145, ал.2, т.2 АПК вр. с чл.13, ал.6 Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Определението е правилно. Правилно Административен съд Велико Търново, II състав е приел, че решението, което е постановено в процеса на оспорване на индивидуалния административен акт по административен ред по чл. 81 и сл. АПК и на специалния закон - чл. 13, ал. 6 Закона за социалното подпомагане (ЗСП), като е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, съобразно която решение на по - горестоящ административен орган може да бъде оспорено пред съда само в случаите, при които с него оспореният пред по - горестоящия орган административен акт е изменен или е отменен и въпросът е решен по същество, каквато хипотеза в случая не е налице. От жалбата, с която е поставено началото на съдебното производство, както и последващите изявления на Е. Корчев е видно, че той категорично сочи като обжалван от него административен акт - Решение № 04-РД06-0072/04.12.2023 г. на директора на РД „Социално Подпомагане“ Велико Търново. По силата на чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт (а в случая това е заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1281/ФП/27.10.2023 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане, с която на Е. Корчев е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 Закона за хората с уврежданията (ЗХУ)) или решението на по-горестоящия административен орган, когато частично или изцяло замества първоначалния административен акт - когато изменя този акт и когато го отменя и вместо него въпросът е решен по същество. В конкретния случай по - горестоящият административен орган е потвърдил оспореният пред него административен акт, с което на практика е отхвърлил подадената жалба. Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП сочи подлежащите на съдебно оспорване актове в посочената хипотеза, като това не е решението на по-горестоящия административен орган, а заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, обстоятелство, посочено и в решението на по - горестоящия административен орган. Подавайки жалбата срещу Решение № 04-РД06-0072/04.12.20223 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, Корчев е сезирал съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. По изложените съображения, съдебния акт, с който е оставена без разглеждане жалбата на Е. Корчев против Решение № 04-РД06-0072/04.12.20223 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново и производството по дело № 779/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново е прекратено, е правилно. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение