Определение № 517 от 14.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 469/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1,т.2 ГПК. Образувано е частната касационна жалба на „Е” Е., гр. С. против въззивното определение на Софийски градски съд № 1* от 12.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 5351/2008 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд за допускане на обезпечение в полза на ТД ”Т” О. на предявените с искова молба вх. № 1* от 24. 04.2008 год. искове срещу настоящия частен жалбоподател, на осн. чл. 389 ГПК, във вр. с чл. 391, ал.1 ГПК. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- отсъствие на предпоставките за допускане на обезпечение. Въз основана на изложените доводи частният жалбоподател иска отмяна на постановеното от въззивния съд определение. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но поради необжалваемост на постановения съдебен акт, е процесуално недопустима. Съгласно чл.396, ал.1 ГПК, аналогична на чл.315, ал.1 ГПК/ отм./ постановените в обезпечителното производство съдебни актове подлежат на двуинстанционен контрол. Следователно, доколкото създадената с ГПК, в сила от 01.03.2008 год., процесуалноправна уредба на обезпечителното производство не въвежда различен, спрямо създадения с предходния ГПК/ отм./ режим на обжалване на определенията за обезпечаване на иска, то не са загубили значението си дадените с т.6 на ТР на ОСГК №1/2001 год. на ВКС задължителни за съдилищата указания, според които по отношение на горепосочената категория съдебни актове, подлежащи на двуинстанционен контрол, касационната инстанция се произнася, само когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто несъмнено не е разглежданият случай. Поради това, с постановяване на обжалваното определение на СГС въведеният от законодателя инстанционен контрол е изчерпан и за настоящата съдебна инстанция отсъства процесуална възможност да се произнесе по основателността на наведените от частния жалбоподател доводи. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК