Определение № 956 от 25.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1597/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца по делото А. Ц. Т., чрез адв. П.К., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 360 от 05.02.2026г. чрез присъждане на сумата от 5 600 лв., равностойни на 2 863.23 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на подадената от третото лице помагач К. И. Ч. касационна жалба, по която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Насрещната страна – третото лице помагач К. И. Ч., чрез адв. Ст.Паров, депозира становище, с което оспорва молбата по чл.248 ГПК. Твърди се, че в конкретното производство Ч. участва единствено в качеството на трето лице помагач, по отношене на което и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК не се допуска автоматично прилагане на общите правила за отговорност за разноски между главните страни по делото. При условията на евентуалност, заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, обосновано с твърдение, че същото не съответсва на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството по к.т.д. № 1597/25г. по описа на ВКС, ІІ т.о., е образувано по подадени касационна жалба на К. И. Ч. (трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“), чрез адв. Паров, и по касационна жалба на А. Ц. Т., чрез адв. К., против Решение № 37 от 06.02.2025 г. по в. т. д. № 541/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. С постановеното по настоящото дело Определение № 360 от 05.02.2026г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби. В подадения от А. Ц. Т., чрез адв. К., отговор на касационната жалба на К. И. Ч., е заявено искане за присъждане на сумата от 5 600лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, за договарянето и заплащането на което е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025г. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване на решение по в.т.д. № 541/24г. на ПАС, по което няма произнасяне с постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК. С оглед изхода от спора молбата по чл.248 ГПК се преценява като основателна. Възражението на насрещната по молбата страна - К. И. Ч., обосновано с твърдението, че имащ качеството на трето лице-помагач в производството и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК не следва да носи отговорност за разноски, е неоснователно. В случая същият е подал касационна жалба срещу въззивното решение, което представлява процесуално действие по смисъла на чл.78, ал.10 ГПК, причинило извършването от страна на ищеца на претендираните в настоящото производство разноски във връзка с подадения отговор. Като основателно обаче се преценява заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 ГПК, след като съобрази: действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на пренесения в настоящото производство по касационната жалба на третото лице помагач спор само по размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания, получени вследствие на ПТП, т.е. делото не е сложно от фактическа и правна страна; изчерпването на осъществената защита, за която е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение, с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, с изложени съображения по двата формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, относими към размера на обезщетението, и такива по основателността на касационната жалба; както и материалния интерес – въззивното решение е обжалвано за присъдената разликата над 30 000 лв. до 75 000 лв., съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5 600 лв., равностойни на 2 863.23 евро, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че възнаграждение от 500 евро, с ДДС, съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита и сложността на делото. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на К. И. Ч. да заплати на А. Ц. Т. разноски в размер на 500 евро за касационното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС