Решение № 13476 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Семи груп ЕООД, притежаващо ЕИК 201757738, подадена чрез адв. Хорозова, срещу Решение 580/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 700/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/04/1/0/01848/3/01/04/01, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ), и дружеството е осъдено да заплати разноски на ДФ Земеделие в размер на 24 101,20 лeва. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че твърдяната свързаност между лицата не отговаря на правните критерии за свързаност по националното или европейското законодателство. Поддържа довода, че проверките са извършени след срока, в който е трябвало да изпълнява задълженията си по договора. Цитира Решение на СЕС по дело С 434/12, считайки, че от анализа на обективните обстоятелства не следва аргумент за наличие на изкуствено създаване на условия за получаване на помощта. Моли за отмяна на оспорваното решение и вместо него за постановяване на ново, с прогласяващо нищожността АУПДВ, или неговата отмяна в следствие противоречието му със закона и с неговата цел. Претендира разноски съгласно приложен списък. Възразява за прекомерността на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , оспорва в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Байчева, касационната жалба, считайки жалбата за неоснователна пради подробни съображения, изложени по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-област е АУПДВ 23/04/1/0/01848/3/01/04/01 от 14.02.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на Семи груп ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 360 531,79 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: С писмо с изх. 01-2600/5899 от 10.10.2022 г. ДФ Земеделие е открил производство по издаване на АУПДВ, на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството е образувано във връзка с констатации, направени след административни проверки и проверка на място, извършена от служители на дирекция Технически инспекторат , с присъствието на служители от дирекция Противодействие на измамите . Резултатите от проверките са обективирани в доклад 07-0400/5125 от 04. 11. 2021 г. относно изпълнението на договор 23/04/1/0/01848 от 10.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., сключен между ДФ Земеделие и Семи Груп ЕООД, ЕИК: 201757738, УРН 572572, с управител и едноличен собственик на капитала В. С. С.. Договорът има за предмет инвестиция Закупуване на земеделска техника . Стойността на одобрените за финансиране разходи по проекта е в размер на 515 045,42 лева. Във връзка с изпълнението на договора е подадена заявка за окончателно плащане 23/04/1/0/01848/3/01 на 26.01.2017 година. На 22.12.2017 г. е изплатена финансова помощ в размер на 360 531,79 лева. При извършената проверка е констатирано неспазване разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 от договора от 10. 03. 2016 г., както и изискванията на чл. 11, ал. 1, чл.15, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020 /Наредбата/, а именно: Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор 23/04/1/0/01848 от 10.03.2016 г. фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, в случай че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката. След направена административна проверка и проверки на място административният орган установил личната връзка между лицата, свързани с управлението и дейността на Грийн Ленд Форест ЕООД, Ауто Перфект Груп ЕООД, Осогово Лес ЕООД, Кооперация Орхание-2013 , Еко Пан ООД, Европа 7 ЕООД, Семи Груп ЕООД, Вал Комерс Груп ЕООД и Семекс ЕООД, както и произтичащите от тях права и правомощия, което оказва влияние на изпълнението на проектите, като е налице възможността за координация между тях. Прието е в оспорвания акт, че с действията си В. С. е координирала дейността на посочените дружества с цел получаване на повече средства, като умишлено е разделяла стопанствата. Направен е извод, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на ЕС, тези бенефециери не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери. В подкрепа на това са изложени аргументи, че събраните доказателства сочат за наличие на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на кандидатите и ползвателите на финансова помощ по подмярката. За изясняване на фактите по делото е била назначена и приета ССчЕ и допълнителна ССчЕ. След извършена преценка за законосъобразност на акта съдът е счел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил като правилна констатацията на административния орган за наличието на изкуствено създадени условия. Решаващият съдебен състав е цитирал приложимата нормативна уредба, стигайки до извода, че създадените земеделски стопанства не са израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а са изградени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4.1, за да получат финансово подпомагане в размери, многократно надвишаващи максимално допустимите. Касационнатсъдебна инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо и правилно. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба 9/2015 г. Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Чл. 60 от цитирания регламент предвижда, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В решение на СЕС по дело С-434/12 е посочено, че за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С-515/03, Recueil, стр. I-7355, точка 39 и цитираната съдебна практика). Доказването е съобразно правилата в националното право (т. 30). По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е на административния орган. В оспорения индивидуален административен акт е посочено, че участващите в изкуствените условия субекти са група от земеделски стопани, формално неосъществяващи отношения на свързаност и партньорство по смисъла на ЗМСП, в следствие на което са неприложими последиците, произтичащи от чл.39, ал.1, т.6 вр. с чл.15 от Наредба 9/2015 година. Подадени са заявления за подпомагане по подмярка с финансови разходи, чийто размер надвишава максимално допустимия. Предимството се изразява във формално несъответствие на представените проекти с изискванията за ненадвишаване на максималните размери на помоща и с привидната насоченост на проектите към целите на подпомагането по подмярката, когато в действителност тези цели няма да бъдат постигнати. Изводът се налага от съвкупността на установените в хода на проверките обективни факти и обстоятелства, сочещи за наличието на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на кандидадите и ползвателите на финансова помощ по подмярката. В случаят правното основание е чл.60 от Регламент 1306/2013 г., като в АУПДВ, на стр.2 до стр.14 са описани фактите, установяващи и доказващи изкуствено създадените условия, респективно съдът не е разширил и не се е произнесъл извън предмета на делото. Предпоставките за изкуствени условия в процесния казус, са установени въз основа на фактите, станали известни на органа през 2019 г., 2020 г. и 2021 година, но преди издаване на оспорения АУПДВ. Административният съд е формулирал обоснован извод на базата на установената фактическа обстановка, че между "Семи груп" ЕООД, "Грийн ленд форест" ЕООД, "Ауто перфект груп" ЕООД, "Осогово лес" ЕООД, Кооперация "Орхание 2013", "Еко пан" ООД, "Европа 7" ЕООД, "Вал комерс груп" ЕООД и "Семекс" ЕООД са констатирани връзки, индикатори и обвързаности, мотивиращи извод за умишлена координация между субектите, реализирана чрез предварителна уговорка и с цел осигуряване на външно съответствие с изискванията за одобрение на подадените документи, така че да се получи финансиране от ЕС и републиканския бюджет. Горепосоченото обаче е в несъответствие с действителните операции в РБ. Не се спори по делото, че лицето В. С. е собственик/управител на "Семи груп" ЕООД, "Европа 7" ЕООД, "Вал комерс груп" ЕООД, "Семекс" ЕООД, "Еко пан" ООД, а "Грийн ленд форест" ЕООД, "Вал комерс груп" ЕООД, "Семекс" ЕООД и "Европа 7" ЕООД са регистрирани на един и същи адрес в Ботевград. И. Б. пък извършва счетоводното обслужване на дружествата, разпорежда се със сумите по техните сметки. Р. Н. е подала заявленията им за кандидатстване, подготвяийки съответните документи, в който смисъл са обясненията на лицето К.. Управителите П., Д. и К. са дали обяснения и възражения, включително по време на проверките на ДФЗ, че Ц. Д. изцяло е осъществявал дейността, свързана с отглеждане на животните във всички дружества, както и с почистване на земеделските площи. Ц. Д. е потвърдил пред ДФЗ, че ФЛ е сключило граждански договори с "Ауто перфект груп" ЕООД, "Грийн ленд форест" ЕООД, "Осогово лес" ЕООД, Кооперация "Орхание 2013", "Вал комерс груп" ЕООД и "Семи груп" ЕООД, както и е организирало ветринарното преглеждане на животните. Д. е реализирал придвижването на животните, видно от събраните контролни листове, ВМС и заявленията на управителите. Въз основа на гореизложеното може да се направи съвкупния извод, че дружествата се представляват от едни и същи хора, извършват дейностите, осъществяват счетоводното им обслужване и контактите с ДФЗ, изготвят проектите и депозират заявленията. При положение, че И. Б. е представлявала дружествата пред ДФЗ, изготвяла е техните бизнес - планове, консултирала ги е, то съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетеля в частта им, сочеща, че дружествата са самостоятелни. Установено е, че едни и същи хора са наемани на различни длъжности във всяко едно от дружествата, без да са събрани доказателства за наеман пресонал, снегова възможност да изпълни дейностите във всеки един субект. Вещото лице по СИЕ е констатирало липсата на предпоставки за консолидация на предприятия, на консолидационни финансови отчети и на данни за бизнес комбинация между "Семи груп" ЕООД и останалите субекти. Доказано е по делото, че описаните в АУПДВ дружества, осъществяват продажба на стоки между едни и същи лица, поведението им не е адресирано към повишаване на тяхната конкурентоспособност. Съвместната дейност, извършвана между "Семи груп" ЕООД и другите дружества, тяхното обвързване от различно естество противоречат на целите на мярката. Следва да се съобраз факта, че цялостната дейност на дружеството е от значение при разглеждане на въпроса за самостоятелността и независимостт му. За всяко от дружествата са събрани одобрените им бизнес - планове, съдържащи стойност на допустимите разходи. В случая въз основа на създадената привидност, за общото земеделско стопанство е одобрено подпомагане чрез финансиране на допустими разходи в размер на 5 916 167,57 лева, надхвърлящо значително максималния размер на допустимите разходи - 1 000 000 евро по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредба 9/2015 година. Въведената в чл.2 от тази наредба цел - повишаване на конкурентността, също не е постигната. Не се установява по делото служителите от ДФЗ да са съставяли актове за нарушение на ЗВД, поради което това оплакване на касатора не се споделя от състава на ВАС, Осмо отделение. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: Ответникът по касация е защитаван ои представляван от процесуален представител в касационното производство, в което е пледирал за присъждането на разноски в размер на 22 885,20 лева. Разноските са доказани с писмени документи и предвид резултата по делото, трябва да се присъдят на тази страна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение