Определение № 36 от 07.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалва се определение № 1929/21.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1943/2025 г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 10453/29.05.2025 г. на Софийския градски съд, неточно именувано „определение“ – така чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 3 ГПК, за връщане като недопустима на въззивната жалба на И. И. К. срещу решение № 20082/07.11.2024 г. по гр.д. № 18769/2024 г. на Софийския районен съд. Определението се обжалва от И. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол, което е обосновано с общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие да не подлежи на обжалване определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция. Определението е в тази категория и не попада в изключенията, изведени с тълкувателното решение, зачело нормативното тълкуване с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Изключенията се отнасят до разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против въззивно определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 ГПК, които подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ и зачитайки ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС, настоящият състав е длъжен да приеме, че частната касационна жалба, по която е образувано настоящото дело, е с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът