Определение № 407 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 371/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 172 от 2. 09. 2024 г. по гр. д. № 188/2024 г. на АС – Бургас е потвърдено решение № 135/07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което частично е уважен и частично е отхвърлен предявен от Община – Несебър против „Слънчев бряг“ АД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, като: а/. е прието за установено в отношенията между страните, че Община – Несебър не е собственик на поземлен имот с идентификатор *и площ от 326 кв.м., както и на поземлен имот с идентификатор *и площ от 11409 кв.м. по КККР на [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, и двата с административен адрес [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, улица „*“; б/. е отхвърлен предявеният от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър отрицателен установителен иск относно поземлен имот с идентификатор *, с площ от 3092 кв.м. и с адрес [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, улица „*“, поземлен имот с идентификатор *, с площ от 3268 кв.м и с адрес [населено място], [улица], реална част от 2915, 70 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***с обща площ 24231 кв.м., която реална част е защрихована на комбинираната скица на стр. 14 от делото на районния съд.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ищеца „Слънчев бряг“ АД в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Твърди се неправилност на решението в тази част поради постановяването му при необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените, поради необоснованост на фактическия извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че имотите, предмет на отхвърлителната част на въззивното решение, не са част от имота, описан в представения от ищеца акт за държавна собственост и поради противоречие на изводите на съда с материалния закон – пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА, пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С отговор на касационната жалба, подаден от ответната по иска страна Община Несебър, са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Въззивното решение е обжалвано и от ответника Община – Несебър в частта, уважаваща отрицателния установителен иск. Твърди се неправилност на същото в тази част поради необоснованост на фактическите изводи – формирането им при нарушение правилата на формалната логика и при несъответствието им с доказателствата по делото, поради допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и поради нарушение на материалния закон – пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск. Правният интерес от иска е обоснован с твърдението, че ищцовото дружество е собственик на процесните имоти, като ги е придобило на основание и ПМС № 201/25. 10. 1993 г. и чл. 17а ЗППДОП /отм./, както и с обстоятелството, че ответната община е съставила актове за частна общинска собственост на имотите. Твърди се, че имотите са били част от терен държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Комитета по туризъм за нуждите на курортен комплекс „Слънчев бряг“ и на Туристически комплекс „Слънчев бряг“ (със статут на стопанско обединение), преобразувано в ДФ „Слънчев бряг“, преобразувана чрез разделянето й на 13 бр. държавни фирми, правоприемници на имуществото на ДФ „Слънчев бряг“, преобразувани в 13 бр. еднолични дружества с ограничена отговорност, преобразувани в „Слънчев бряг“ ЕАД с едноличен собственик на капитала държавата, преобразувано в „Слънчев бряг“ АД.

С отговора на исковата молба ответната страна Община – Несебър е оспорила придобивните основания на ищеца. Не е заявила конкретно придобивно основание. Позовава се на АОС № 896/29. 11. 2020 г. и АОС № 889/29. 11. 2000 г., в които като придобивно основание се сочи нормата на пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с АДС № 2600/18.07.1995 г. е актуван като държавна собственост имот с площ от 2 150 дка, предоставен за нуждите на КК „Слънчев бряг“ с РМС № 238/20. 11. 1973 г., заповед № 3890/14.12.1973 г. на министъра на горите и опазване на околната среда, протокол на комисията по чл. 12 ПП ЗГ от 25. 04. 1973 г., при граници: север - южните части на ръба на отводнителния канал, запад - стария път Варна - Бургас до разклона за [населено място], юг - пътя за [населено място] до входа на северния плаж, изток - плажната ивица край морето. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД. Като приложени документи са посочени заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973 г., протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. и „скица М 1:10000“. За неоснователен е приет доводът на ответника за нищожност на АДС поради съставянето му от министъра на регионалното развитие и благоустройството а не от министъра на финансите или от областния управител, каквото е изискването на чл. 66 ЗДС (обн., ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. ), доколкото към съставяне на акта е действала НДИ /отм./ и съгласно чл. 78 от същата, актът е съставен от надлежен орган.

От приложените към АДС документи - заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973 г., доклад от 18. 08. 1973 г. на министъра на горите и опазването на природната среда и протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. е установено, че с протокол от 25. 04. 1973 г. комисията по чл. 12 ПП ЗГ е разгледала искането на ДСО „Балкантурист“ – София за изключването на 2150, 2 дка от курортните гори на Горско стопанство – Несебър, като предложените за изключване площи от горския фонд са предвидени по Общия градоустройствен план на комплекса „Слънчев бряг“, одобрен със заповед № 100800/16. 10. 1970 г. на МСА, за разширение на курортния комплекс за парково устройство и строителство на нови хотели, ресторанти и атракционни съоръжения. С цитираното РМС е разрешено на министъра на горите и опазване на природната среда да изключи от ДГФ 2150 дка гора в района на ГС - Несебър и да я предостави за нуждите на КК „Слънчев бряг“, а със заповед № 3890/14. 12. 1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда е разпоредено безвъзмездно изключване от ДГФ на 2150 дка залесена и незалесена горска площ при граници: на север южните части на ръба на отводнителния канал до пресичането на същия с новия панорамен път, на запад – по стария път от Варна за Бургас до разклона за [населено място], на юг – по пътя за [населено място] до входа на северния плаж до заустването на отводнителния канал и на изток плажовата ивица край морето в м. „А.“, „П.“, р. Б., Северен плаж – част от ГС – [населено място], която площ е описана в приложения протокол и скица в М 1:10000. Посочено е, че описаната площ се предава на Комитета за отдих и туризъм за нуждите на КК „Слънчев бряг“.

Общият градоустройствен план на курортен комплекс „Слънчев бряг, одобрен със заповед № 100800/16. 10. 1970 г. на министъра на строителството и архитектурата не е открит от вещите лица в Община Несебър и в ОА – Бургас - същите са уведомени, че планът не се съхранява в посочените учреждения.

В досието на акта за държавна собственост има копие на скица-ситуация на терените на КК „Слънчев бряг“ М 1:10000, която според вещото лице инж. К. по-скоро представлява схема, отразяваща графично описаните в акта граници на територия от 2150 дка. Според вещото лице инж. С. тази скица не е издадена по конкретен план, имотът не е описан съобразно конкретен план, границите на терена не могат да се отразят точно в сега действащата кадастрална карта. Изложеното предполага грешка от порядъка на около 10 метра при изработване на цифровия модел, който да се наложи на кадастралната карта, а изследване на терен с площ от 2150 дка е обемна геодезическа дейност. При тези данни вещото лице инж. С. е дало заключение, че два от процесните имоти – с идентификатори *и площ от 326 кв.м., както и на поземлен имот с идентификатор *и площ от 11409 кв.м. се включват в имота, описан в АДС като актуван за държавна собственост и предоставен за стопанисване и управление на ищеца и негови праводатели, а за останалите имоти не може да се даде заключение че се включват в актувания терен. Според вещото лице К. при описаните данни не може да се направи извод за включване на имотите в терена, описан в АДС.

В периода 1988 г. – 1990 г. в имота с идентификатор ***са изградени атракционни съоръжения – водна пързалка „Ролба“ (1988 г.) с площ от 1200 кв.м. и басейн (1990 г.) с площ от 49 кв.м., за които е съставен АДС № 2325/17. 10. 1994 г. и които съоръжения са продадени на ЕТ ГМК-Райвъл-Георги Карагьозов“, като обособена част от „Слънчев бряг“ АД, с договор за приватизационна продажба от 05. 07. 1999 г.

С РМС № 1/12.02.1988г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха, считано от 01.03.1988г. са образувани отделни предприятия в системата на „Балкантурист“, от които със седалище в Слънчев бряг са: „Балкантурист - Месембрия“ - Несебър, „Балкантурист - Тракия“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Кубан“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Емона“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Глобус“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Елените“ - Слънчев бряг, „Спорт и други дейности“ - Слънчев бряг и „Предприятие Строителство и ремонт“ - Слънчев бряг. С решение от 24.04.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана ДФ „Слънчев бряг”, на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 3 от Постановление на Министерски съвет № 35/10.04.1990г., считано от 24.04.1990г., която поема активите и пасивите на описаните държавни предприятия. С решение № 83 от 18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопнската дейност и чл. 5, ал. 1 ПМС № 2/1989 г. е постановено прекратяване на държавната фирма и поемане на нейните активи и пасиви от 13 новообразувани държавни фирми, а с поредица от решения на комитета по туризъм от 18. 06. 1991 г. и от 22.08.1991 г. тези държавни фирми са преобразувани в еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество и са вписани в ТР („Спорт - Слънчев бряг“ ЕООД, „Туристтур - Слънчев бряг“ ЕООД, „Поморие - Слънчев бряг“ ЕООД, „Сатурн - Слънчев бряг“ ЕООД, „Бургас - Слънчев бряг“ ЕООД, „Кубан - Слънчев бряг“ ЕООД, „Гларус - Слънчев бряг“ ЕООД, „Диамант - Слънчев бряг“ ЕООД, „Черно море - Слънчев бряг“ ЕООД, „Глобус - Слънчев бряг“ ЕООД, „Ресторанти - Слънчев бряг“ ЕООД, „Хотели - Слънчев бряг“ ЕООД и „Автотранспорт - Слънчев бряг“ ЕООД). С решение № 51905190/25.08.1992 г. по ф.дело № 5500/1992 г. на БОС в ТР е вписан консорциум под формата на дружество с ограничена отговорност с фирма „Слънчев бряг” ООД, със съдружници изброените ООД. С решение от 17. 02. 1993 г. по гр.д.838/1993 г. на БОС е вписано в регистъра на търговските дружества еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Слънчев бряг“ ЕАД, което е образувано чрез сливането на посочените по-горе 13 бр. еднолични дружества с ограничена отговорност и консорциума под формата на ЕООД, като в решението е посочено, че новосъздаденото акционерно дружество поема всички активи и пасиви на сливащите се дружества по баланса им към 30.11.1992 г. В устава на „Слънчев бряг“ ЕАД също е посочено, че дружеството е еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което е учредено чрез сливането на 13 бр. ЕООД, чийто капитал е изцяло държавен. Преобразуването на едноличните дружества с ограничена отговорност в ЕАД е станало на основание РМС № 134 от 28. 12. 1992 г. По протест на окръжния прокурор на Бургас, с решение № Ф- 234 от 26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. по описа на ВС са отменени решенията от 17. 02. 1993 г. и от 22. 07. 1993 г. по гр.д.838/1993 г. на БОС (първото - за регистрация на „Слънчев бряг“ ЕАД, а второто - за вписване промяна на вписани обстоятелства) и е постановен отказ да се впише в регистъра на търговските дружества на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг” ЕАД, образувано чрез сливане на държавни търговски дружества. Решението е постановено по съображения, че за едно от едноличните дружества с ограничена отговорност, вливащи се в ЕАД (консорциум „Слънчев бряг“ ООД) след подаване на заявлението за регистрация ЕАД и преди влизане в сила на решението за регистрация на ЕАД, е отменено вписването в търговския регистър. Постановено е и да се заличат направените по силата на отменените решения вписвания. С решение № 463/23.09.1996 г. по дело № 216/1996 г. по описа на ВС, петчленен граждански състав, е оставена без уважение подадената от „Слънчев бряг” ЕАД молба за преглед по реда на надзора на решение № Ф-234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. на ВС. След отмяната на решенията от 17.02.1993 г. и от 22.07.1993 г. по ф.д.838/1993 г. на БОС и след поправка на заявлението и отстраняване на нередовностите, констатирани с отменителното решение на ВС, с решение от 07.10.1996 г. по ф.д.3202/1996 г. по описа на БОС е регистрирано отново държавно търговско дружество „Слънчев бряг” ЕАД. Решението е постановено по подадено заявление, придружено от заповед № 237 от 30.09.1996 г. на председателя на Комитета по туризъм при МС, с която е изменено решение № 19 от 16.02.1993 г. на председателя на КТ при МС, въз основа на което е образувано ф.д.838/1993 г. на БОС. В решението на БОС са обсъдени както представените със заявлението документи, така и наличните по ф.д.838/1993 г. на БОС, и е прието, че са отстранени констатираните в отменителното решение на ВС недостатъци, заради които е било отменено вписването в ТР по отмененото решение. Съдът е посочил, че извършените от дружеството правни действия в периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това решение, следва да се ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация съгласно чл.69 ТЗ.

Въз основа на заключението на вещото лице Х. по съдебноикономическата експертиза е прието за установено, че до вземането на решение за образуването на ДФ Слънчев бряг на 24.04.1990 г. няма други записи за предоставяне и стопанисване на земя, освен свързаните с РМС № 238 от 20.11.1973 г. на Бюрото на МС и със заповед № 3890 от 14.12.1973 г. на МГООС, т.е. за предоставянето за нуждите на КК „Слънчев бряг“ на 2 150 дка гора в района на Горско стопанство- Несебър, изключена от ДГФ. След прекратяването с решение № 83/18.06.1991 г. на председателя на КТ към МС на ДФ „Слънчев бряг“ и създаването на 13-те новообразувани държавни фирми (ДФ Автотранспорт - Слънчев бряг, ДФ Туристтур - Слънчев бряг, ДФ Спорт - Слънчев бряг, ДФ Кубан - Слънчев бряг, ДФ Бургас - Слънчев бряг, ДФ Поморие - Слънчев бряг, ДФ Глобус - Слънчев бряг, ДФ Сатурн - Слънчев бряг, ДФ Гларус - Слънчев бряг, ДФ Черно море - Слънчев бряг, ДФ Диамант - Слънчев бряг, ДФ Хотели - Слънчев бряг и ДФ Ресторанти - Слънчев бряг), в балансите на новообразуваните фирми не е остойностена земя. Според вещото лице и след сливането на преобразуваните в ЕООД 13 държавни фирми в „Слънчев бряг“ ЕАД, при което акционерното дружество е поело всички активи и пасиви на 13-те ЕООД с държавно имущество по балансите им към 30.11.1992 г., в балансите на дружествата не е включена земя освен в „Хотели-Слънчев бряг“ ООД, където има отразена земя в обект ВС „Зора“.

От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно ПМС № 201/1993 г., при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земите и другите недвижими имоти, предоставени на предприятията, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго. Съгласно чл.17а ЗППДОП (отм.) предпоставките за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество включват: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество; предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие; преобразуване на това предприятие в търговско дружество, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, респ. в акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно и при наличието им правото на собственост преминава в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В случая поземлени имоти с идентификатори *от 326 кв.м. и *от 11409 кв.м. са придобити от ищеца на заявеното основание – ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП /отм./. Имотите са били държавна собственост, актувани с АДС № 2600/18. 07. 1995 г. През 1973 г. са били предоставени за стопанисване и управление на държавно стопанско предприятие - ТК „Балкантурист – Слънчев бряг“ (със статут на стопанско обединение), преобразувано ДФ „Слънчев бряг“, преобразувано чрез разделяне на 13 държавни фирми, преобразувани в 13 ЕООД с едноличен собственик на капитала държавата, преобразувани в ЕАД – поело всички активи и пасиви на едноличните дружества с ограничена отговорност, преобразувано в АД „Слънчев бряг“.

За неоснователно е прието възражението на ответника за неоснователност на иска поради неотразяването на имотите в балансите на държавните фирми и едноличните търговски дружества – съобразени са разясненията, дадени с ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според които заприходяването в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването или в баланса на преобразуваното търговско дружество не е сред елементите на правопораждащия фактически състав по чл. 17а ЗППДОП /отм./.

За неоснователно е прието и възражението, че „Слънчев бряг“ ЕАД е възникнало като правен субект на 7. 10. 1996 г. и не е правоприемник на държавните предприятия, на които имотите са били предоставени за стопанисване и управление, нито на търговските дружества, в които тези предприятия са били преобразувани. Решението за регистрация на дружеството е постановено след поправка на предходното заявление за регистрация и отстраняване на констатираните в отменителното решение на ВС недостатъци, въз основа на документите, представени с първоначалното заявление и приложени към ф.д.838/1993 г. на БОС, и с оглед указанията в решението по регистрация, че извършените от дружеството правни действия в периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това решение, следва да се ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация, съгласно чл.69 ТЗ.

Посочено е, че доколкото ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор *, попадащи в терена, описан в АДС № 2600/18.07.1995 г., към момента на влизане в сила на пар. 7 ПЗР ЗМСМА и към влизане в сила на §42 ПЗР ЗИДЗОС са били включени в капитала на ищцовото дружество и са съставлявали негова собственост, а не частна държавна собственост, то е било невъзможно придобиването им от общината чрез трансформиране на държавната собственост в общинска.

Относно останалите имоти, предмет на иска – поземлени имоти с идентификатори *, *и *, е прието, че същите не са собственост на ищцовото дружество, тъй като не е доказано да са били част от терена, предмет на АДС № 2600/18.07.1995 г., от което следва, че не са били предоставени за стопанисване и управление на стопанско предприятие – праводател на ищцовото дружество. Не са обсъдени останалите доказателства, представени от ищеца за установяване факта на предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразувано в търговско дружество. Прието е, че тези три имота са придобити от Община – Несебър на основание пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС, тъй като към влизане в сила на цитираната разпоредба е действал планът, одобрен със заповед № 308/22. 10. 1999 г., по който описаните по-горе три поземлени имота са включени в УПИ *– За обществено обслужване, хотели, трафопост и озеленяване“, в кв. 78а. Забраната на пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА не се отнася за тези имоти, тъй като към влизане в сила на тази разпоредба те не са били включени в капитала на търговско дружество с държавно имущество.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Община - Несебър в частта му уважаваща предявения отрицателен установителен иск за поземлени имоти с идентификатори *и *.

В касационната жалба на общината са поставени следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да издири приложимия материален закон и да формира правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото.

2. Длъжен ли е съдът, в рамките на въззивното сезиране, да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение.

3. Как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса, ако и двете страни притежават акт за собственост за предмета на спора.

4. „Относно прилагането на чл. 1 от ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП /отм./“ и „Как се формира капиталът на новообразувано търговско дружество при преобразуване на търговски дружества с едноличен собственик на капитала държавата“.

5. Приложими ли са разясненията, дадени с точка 2Г от Тълкувателно решение № 4/4. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС към хипотезата на пар. 7, ал. 2 ЗМСМА.

Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 331 от 4. 07. 2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, 4 г.о., вторият – в противоречие с решение № 19 от 7. 08. 2018 г. по т. д. № 2124/2016 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 75 от 3. 13. 04. 2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, 4 г.о., третият – в противоречие с ТР № 11/21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, четвъртият – в противоречие с решение № 197 от 27. 10. 2015 г. по гр. д. № 2426/2015 г. на ВКС, 1 г.о.

Относно петия въпрос се твърди, че обсъждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице основанието по чл. 280, а. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса. Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора и при съобразяване с особеностите на въззивното производство и с правомощията си по чл. 269 ГПК, е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Разгледал е възраженията и доводите на страните, както и оплакванията и становищата във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Формирал е собствени изводи от фактическа и правна страна, обективирани в мотивите към решението, които отразяват осъществена правораздавателна дейност по съществото на спора. Несъответствието между решаващите изводи на въззивния съд и тезата на касатора не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Третият въпрос не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. В цитираното по-горе ТР № 11/21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че когато и двете страни разполагат с констативен нотариален акт за собственост, всяка от тях следва да докаже осъществяването на фактите, породили правото й на собственост на основанието, посочено в титула за собственост. Мотивите към въззивното решение не съдържат извод, противоречащ на така дадените разяснения. Съдът е приел, че ищцовото дружество е доказало предоставянето на двата имота за стопанисване и управление на държавно предприятие, чийто правоприемник е то. Оплакването за необоснованост на този извод е касационно основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 1 ГПК и обсъждането му в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Отговор на четвъртият въпрос се съдържа в ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, точка 2Г. Прието е, че придобивният способ, уреден в чл. 17а ЗППДОП /отм./, включва следните елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като "осчетоводяване", "заприходяване в баланса" и др. подобни. В посоченото от касатора решение № 197 от 27. 10. 2015 г. по гр. д. № 2426/2015 г. на ВКС, 1 г.о., се приема, че ако в акта за преобразуване не е посочено изрично имуществото, което се прехвърля, то следва да се приеме, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие (освен ако волята на принципала е изразена изрично чрез изключване на някое имущество или включване на конкретно определено имущество). Изводите на въззивния съд не противоречат на коментираната практика.

Обсъждането на петия въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На първо място, разпоредбата на пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА е ясна и недвусмислена - не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Предпоставките са предвидени алтернативно, а не кумулативно, каквато е тезата на общината, т.е. завеждането на имуществото по баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество не е задължителна предпоставка за прилагане на нормата. На следващо място, по тълкуването и прилагането на пар. 7, ал. 2 ЗМСМА има формирана практика на ВКС, която не следва да бъде променяна като неактуална, неправилна или по други причини. А доколкото изводите на въззивния съд, касаещи имотите за които се уважава искът, не противоречат на тази практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос.

В изложението към касационната жалба на ищеца „Слънчев бряг“ АД са поставени въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Част от въпросите, обобщени и конкретизирани от настоящата инстанция в изпълнение указанията по тълкуването и прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаят проблема за съотношението между нормите на пар. 7, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗМСМА и на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС, предпоставките за прилагането им и приложимостта им в настоящия случай. Следва да се провери съответствието на изводите на въззивния съд по тези въпроси с формирана по прилагането на цитираните разпоредби практика на ВКС, включваща и посочените от касатора решения - решение № 10 от 20. 03. 2018 г. по гр. д. № 851/2017 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 150 от 7. 05. 2012 г. по гр. д. № 1052/2011 г. на ВКС, 2 г.о.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение