Определение № 344 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1573/2017 г.

Производството е по чл.309 ал.1 пр. второ вр. с чл.282 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез управителя на дружеството – Д. И., за спиране изпълнението на решение на Пловдивски окръжен съд, постановено на 25.01.2017 год. по т.д.№ 295 / 2016 год., с което молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 31 240 лв. / авансово платено възнаграждение по договор за изработка, подлежащо на връщане, поради прекратяване на договора /, ведно със законната лихва върху същата,считано от 09.05.2016 год. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й заплащане. Дължимата съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК парична гаранция, съизмеряваща присъдената главница и начислена върху същата законна лихва, съгласно призовката за доброволно изпълнение,е внесена по сметката за обезпечения на ВКС на 06.07.2017 год.. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е влязло в сила осъдително решение, срещу което е подадена молба за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.5 пр.първо ГПК, в тримесечен срок, съгласно чл.305 ал.1 т.5 ГПК, считано от датата на узнаване от молителя за постановяването му – с връчване призовката за доброволно изпълнение по изп.дело № 10178240401013 на ЧСИ К. П., рег.№ 824 на КЧСИ - на 18.05.2017 година. Внесена е дължимата парична гаранция. Предвид изложените съображения и на основание чл.309 вр. с чл.282 ал.2 ГПК,Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение