Определение № 140 от 15.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 64/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал. 1 т.2 вр. с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. П. против разпореждане от 11.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 2747 / 2010 год. на Софийски градски съд, ГК, ІІ „д” състав, с което е върната касационната жалба на същата страна против постановено по делото решение от 22.06.2011 год., по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, като окончателно, на основание чл.437 ал.4 пр.2 ГПК. Жалбоподателят атакува определението с довода, че съдът не е съобразил предмета на касационната му жалба, като подадена срещу недопустимо съдебно решение, предвид постановяването му в производство, образувано по копие от оригиналната му жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, по която оригинална жалба е образувано паралелно съдебно производство, неприключило до момента. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочено срещу валиден и допустим съдебен акт. Разпореждането следва да бъде потвърдено. Твърденият порок - недопустимост - не обуславя изключение от правилото за необжалваемост на решението, постановено в производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, на основание чл.435 ГПК, с оглед изричната разпоредба на чл.437 ал.4 пр. 2 вр. с чл. 296 т.1 ГПК. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение