Определение № 8155 от 01.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2024 г.

Производството e по реда на чл.29 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. И. Ю., чрез процесуален представител адв. Й. Лалова от АК – Хасково, срещу Разпореждане от 29.01.2024 г. на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд /ВАС/ по вх. № 15285 от 25.10.2023г., с което е отхвърлено искането му за допълване на Разпореждане от 05.12.2023г. на председателя на същото отделение, в частта за разноските. Твърди се неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и се претендира присъждане на разноски по списък. Ответникът по частната жалба – директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, редовно уведомен, не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба срещу Разпореждането от 29.01.2024 г. за подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С Определение № 9177 от 03.10.2023 г. по адм. д. № 8244/2023 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Определение № 20/08.06.2023 г. по канд № 135/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което на основание чл. 631 от ГПК последният е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от друг съдебен състав по друго дело на Административен съд - Стара Загора, и е прекратил производството по делото. На Ю. са били присъдени разноски в размер на 600лв, представляващи разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Срещу Определение № 9177 от 03.10.2023 г. по адм. д. № 8244/2023 г. по описа на ВАС е постъпила частна жалба от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, която с Разпореждане от 05.12.2023 г. ВАС, Седмо отделение, е оставил без разглеждане, като недопустима. С молба от 10.01.2024г. Ю. поискал допълване на Разпореждането от 05.12.2023 г. в частта на разноските. С обжалваното в настоящото производство разпореждане тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за допълване на разпореждането от 05.12.2023г. в частта му за разноските, като е приел, че разглеждането /респективно уважаването или неуважаването/ на искането за разноски зависи от окончателния изход на съдебния спор, в производство по разглеждането и решаването на който съдът дължи произнасяне по направените и заявени от страните претенции за разноски. Достигнал е до извод, че искането за допълване на постановеното по делото разпореждане в частта му за разноските е неоснователно, по съображения, че това разпореждане не слага край на делото и с него не се финализира съдебният спор. Обжалваното разпореждане е постановено при точното прилагане на материалния закон. По аргумент от чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, със съдебния акт, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно разпоредбите на чл.143 АПК и чл. 78 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдебните разноски се дължат в зависимост от крайния резултат на спора и по-конкретно от решаването му по същество. Когато със съдебния акт се слага край на делото и с него приключва съдебният спор, съдът присъжда разноски, в случай, че такива са поискани и доказани. Обратно - съдът не дължи произнасяне по искането за разноски, когато съдебното производство приключва с акт, който не слага край на делото, съответно спорът продължава да е висящ, какъвто е настоящият случай. При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес и съобразно изхода на материалноправния спор. С постановеното по делото разпореждане правният спор не е решен по същество, т.е. с него не се слага край на делото. С оглед регламентираното в чл. 143 от АПК право на разноски съобразно крайния изход на спора, присъждането им следва да се извърши по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Гореизложеното обуславя извод, че обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на Ю. за присъждане на разноски в настоящото производство също е неоснователно. Последното е производство по разноски и няма самостоятелен характер, поради което такива не се присъждат. Приложимо е визираното по-горе правило, че в производството по чл. 248 ГПК не се разрешава спор по същество, поради което и не се присъждат разноски. Ето защо, на частния жалбоподател в настоящото производство не следва да бъдат присъждани разноски. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,