Определение № 60752 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4365/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. С. П., чрез адвокат Б., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 305/30.03.2021г. по в.г.д.№3240/2020г., с което е потвърдено решение №3862/01.07.2020г. на Софийски градски съд по г.д.№5234/2017г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А. С. П. срещу Д. С. П. искове, за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №**, т.*, рег.№****, дело №38/11.09.2012г. на Д. Н. – нотариус с рег.№*** НК, вписан в Служба по вписванията с акт ***, т.**, номер по описната книга ..., имотна партида №... до размер на 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент с идентификатор № ..., находящ се в [населено място], р-н О., в масивна жилищна сграда на [улица], както следва: на основание чл.40 от ЗЗД, като сключен във вреда на представлявания; на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави и на основание чл. чл.26, ал.2, предл.5 и чл.17 от ЗЗД като привиден прикриващ договор за дарение и обявяване на действителния договор за дарение. Решението в прекратителната му част е влязло в законна сила. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната страна Д. С. П. не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 15221/01.09.2021г. касаторът А. С. П. е заявил отказ от предявените искове на основание чл.233 от ГПК и е поискал прекратяване на производството по делото. Съдът, като взе предвид, че отказът от иск изхожда от легитимирана страна, процесуално допустим е при всяко положение на делото, без съгласието на насрещната страна и постановените решения не са влезли в сила, счита, че с депозираната на 01.09.2021г. молба от касатора - ищец е десезиран от разглеждането на спора по настоящото дело. С оглед на горното, съдът намира, че постановените решения в оспорената им част следва да бъдат обезсилени, на основание чл.233, изр. трето от ГПК, а съдебното производство по делото - прекратено. На основание чл.78, ал.4 от ГПК касаторът/ищец А. С. П. следва да бъде осъден да заплати на Д. С. П. сумата от 3600лв., представляваща направените в производството разноски за процесуално представителство. Мотивиран от изложеното съдебният състав