Определение № 3621 от 05.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от проф. В. Терзиев, чрез пълномощник, против Определение № 24 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 473/2022 г. на Административен съд-Русе (АС-Русе). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че оспорения акт няма характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол. Твърди наличие правен интерес от оспорването му. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата. Не претендира разноски. Ответникът - министърът на образованието и науката не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Настоящият състав приема частната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред АС-Русе е образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател, след изпращане по подсъдност с определение от 18.10.2022 г., постановено по адм. д. № 9522/2022 г. на ВАС. С обжалвания съдебен акт, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Терзиев срещу Заповед № РД09-167 от 27.01.2020 г. на министъра на образованието и науката, в частта й, с която на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и параграф 4в от ДР на същия закон, на Комисията по академична етика е възложена проверка във връзка с публикации в медиите относно наличието на плагиатство и автоплагиатство в дисертационните трудове на В. Терзиев за придобиване на конкретно посочени образователни и научни степени („доктор“ в ПН 3.8. Икономика във Варненския свободен университет, научна степен „доктор на науките“ в ПН 9.1. Сигурност и отбрана в Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново, научна степен „доктор на науките“ в ПН 3.8. Икономика в Стопанската академия „Димитър Ценов“ – Свищов и научна степен „доктор на науките“ в ПН 3.4. Социални дейности в Бургаския свободен университет). Производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на контрол от административния съд по реда на АПК. Издадена е в хода на администриране на производството по извършване на проверка на публикации в медиите, поради което нови белезите на волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Същата не съдържа властническо волеизявление на административен орган, от което да произтичат права и задължения за жалбоподателя, има само организационен характер и вътрешноведомствено значение. Определението е правилно. Правилен и обоснован е изводът на АС-Русе, че оспорената пред него заповед за възлагане на проверка не е индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК. Заповед № РД09-167 от 27.01.2020 г. на министъра на образованието и науката поставя началото на процедура по проверка по правилата на ЗРАСРБ и не представлява властническо волеизявление на административен или друг овластен за това орган, с което се създават права, задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на лицето, обект на проверка. С процесната заповед е определено Комисията да извърши проверката по реда на чл. 30, ал. 7 - 12 ЗРАСРБ и в тридесетдневен срок се произнесе с доклад, подписан от нейните членове. Възлагането на проверка е част от производството по чл. 30, ал. 1 и сл. ЗРАСРБ, което приключва с издаване на акт от министъра на образованието и науката по реда на чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ. Този краен акт има характер на индивидуален административен акт и би подлежал на самостоятелно обжалване от адресата, чиито права и законни интереси засяга, съответно процесната заповед, като част от процедурата по издаването му, подлежи на контрол за законосъобразност в евентуалното съдебно производство по оспорване на този индивидуален административен акт. Не се кредитират доводите в частната жалба. Не могат да се споделят твърденията, че Терзиев е адресат на проверката и на процесната заповед, тъй като именно негови дисертационни трудови се проверяват, поради което има право да обжалва заповедта, доколкото законодателят изрично не е изключил акта от съдебен контрол. Противно на твърденията в частната жалба, със Заповед № РД09-167 от 27.01.2020 г. не се засягат пряко и непосредствено правата, свободите и законните интереси на частния жалбоподател и не се създават задължения за него. Възраженията на частния жалбоподател не почиват на закона и не опровергават извода на АС-Русе. Касационното основание за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила остава бланкетно заявено при липса на конкретно наведени такива. Предвид горното първоинстанционният съд законосъобразно е оставил без разглеждане жалбата като недопустима поради липсата на годен предмет за оспорване и на основание чл.159, т.1 АПК е прекратил производството по делото. Не се установява наличие на сочените в частната жалба основания за отмяна на съдебния акт, поради което същия трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Така мотивиран и на осн. чл. 234 вр. чл. 236 и вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,