Определение № 22 от 12.01.2011 г. на ВКС по д. № 312/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. С. Николова С. е подала касационна жалба срещу решение № 175 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 357 от 2009 г. на Я. окръжен съд, с което е отменено решение № 10 от 8.07.2009 г. по гр.д. № 232 от 2008 г. на Елховския районен съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу община “Б.” и С. Щ. Николова за имот с площ от 1200 кв.м., община “Б.”, съставляващо им. пл. № 104 от кв.25 по плана на[населено място], община “Б.” както и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен н.а. № 68, т.06, рег. № 4375, н.д. № 498 от 2005 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В обстоятелствената част на жалбата се посочват и конкретни разпоредби, които според касатора са неправилно приложени. Към касационната жалба е представено изложение, в което се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материално правният въпрос, който е релевантен за спорното материално право и който се отнася до възможността един имот, който е отчужден за улично- регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл.47 от ЗБНМ, а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ. Посочва решения. Ответниците община “Б.” и С. Щ. Н. са представили отговор в който считат, че решението не следва да се допуска до касационна проверка и че жалбата е неоснователна. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на С. с нестопанска цел “Български женски съюз” СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставеният материално правен въпрос, отговора на който е определящ за решението по повдигнатия спор. Я. окръжен съд е отхвърлил предявеният от С. Н. С. срещу община “Б.” и С. Щ. Н. положителен установителен иска за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за имот с площ от 1200 кв.м., община “Б.”, съставляващо им. пл. № 104 от кв.25 по плана на[населено място], община “Б.” защото е намерил, че този имот е бил отчужден по Закона за благоустройство на населените места и не е проведена процедурата по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони поради което има е запазил своя общински характер и в последствие е продаден чрез търг на втория ответник. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменил н.а. № 68, т.06, рег. № 4375, н.д. № 498 от 2005 г., с който касаторката се е снабдила по реда на обстоятелствената проверка. Счел е, че е без правно значение обстоятелството, че липсват данни за заплащане на обезщетението за отчуждаването на имота, тъй като като облигационното вземане се погасява по давност. Настоящия състав на ВКС намира, че по поставеният материално правен въпрос съществува противоречива съдебна практика поради което искането за допускане на касационна проверка на решението е основателно. Касаторката следва да внесе държавна такса в размер на 35, 20 лева по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,