Определение № 370 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 43075/21.5.2020 г на „ЕОС Матрикс" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.П. В. от САК срещу определение № 6245/23.4.2020 г по ч.гр.дело № 1220/20 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, VI-12 състав, с което е отменено определение № 287491/27.11.2019 г по гр.дело № 58494/18 г на СРС, 68 състав, в частта с която е отказано присъждането на разноски за разликата над сумата 50 лв до сумата 300 лв и жалбоподателят е осъден да заплати на А. А. И. още 250 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което молбата по чл.248 ГПК бъде отхвърлена за присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение над сумата 50 лв до сумата 300 лв. Ответникът по частната жалба А. А. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Т. Н..Счита, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като по този начин не е изпълнено законовото изискване по чл.280 ал.1 ГПК. От данните по делото се установява следното: На 12.9.2018 г по ч.гр.дело № 58494/18 г, СРС, 68 състав е издал на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение като е разпоредил длъжникът А. А. И. да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД сумата 500 лв-представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта и договорна лихва в размер на 1337, 25 лв за периода 23.12.04 г до 23.12.06 г. На 20.3.19 г длъжникът е подал възражение към което е приложил адвокатско пълномощно за сторени разноски в размер на 300 лв. В законоустановения срок кредиторът не е предявил иск за установяване на вземането. С определение от 13.9.19 г СРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е прекратил производството по делото. С определение по чл.248 ГПК от 27.11.2019 г СРС, 68 състав е осъдил „ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати разноски в размер на 50 лв на основание чл.78 ал.4 ГПК като е отхвърлил искането за разликата до сумата 300 лв като неоснователна. С обжалваното определение СГС е отменил първоинстанционното определение в отхвърлителната част и е уважил молбата по чл.248 ГПК изцяло. Подадената срещу това определение частна жалба е процесуално недопустима, тъй като е изчерпан процесуалния ред за атакуване на обжалвания акт.Съгласно ТР № 4/13 г от 18.6.2014 г по тълкувателно дело № 4/13 г на ОСГТК на ВКС- т.8 въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.Настоящата хипотеза е такава, поради което подадената частна жалба следва да бъде върната като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение