Определение № 9093 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Василев от гр. София, против определение № 941/17.07.2023 г., постановено по адм. дело № 471/2023 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е върната частната му жалба против определение № 889/03.07.2023 г., постановено по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, с което като цяло Василев не е съгласен, като също така се посочва, че е налице отказ от правосъдие. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 889/03.07.2023 г., постановено по адм. № 471/2023 г. по описа на АССО, е оставен без разглеждане предявеният от Василев иск против Върховния административен съд за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неправомерни действия на съда и съдебната администрация по адм. дело 7626/2022 г. по описа на ВАС, извършени в противоречие с изискванията на националното законодателство, като недопустим. По делото постъпила частна жалба, като при проверката на редовността на същата първоинстанционният съд установил, че в нея не се съдържа: точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на определението, които съставляват касационни основания, както и в какво се състои искането на частния жалбоподател, каквото е изискването на чл. 212, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК във вр. с чл. 231 от АПК; частната жалба не е приподписана от адвокат, нито има представено удостоверение за юридическа правоспособност на частния жалбоподател, каквото е изискването на чл. 212, ал. 2 от АПК; не е приложен документ за внесена държавна такса за подаване на частна жалба, каквото е изискването на чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 231 АПК. На частния жалбоподател е указано в седемдневен срок от получаването на съобщението да отстрани горепосочените нередовности с изричното отбелязване, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, жалбата ще бъде върната. След получаването на съобщението от частния жалбоподател, по делото постъпил документ вх. № 5121/11.07.2023 г. по описа на АССО, в който са изложени твърдения за имотното състояние на Василев, както и са приложени част от множеството постановени от съда разпореждания и определения по настоящото дело, но реално констатираните нередовности по частната жалба не са отстранени, поради и което първоинстанционният съд я върнал. Обжалваното определение е правилно. Реализирането на правото на оспорване на съдебен акт от страната, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Както правилно административният съд е посочил, размерът на дължимата държавна такса по делата по ЗОДОВ се определя по правилото на чл. 9а, съгласно което за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2а от Тарифата по чл. 73 ГПК- Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от 10 лв. за граждани, ЕТ и ЮЛНС. Според чл. 19 от същата тарифа за частни жалби по този вид дела дължимата държавна такса е 15 лв. С разпореждане на АССО са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата, което разпореждане е надлежно съобщено на Василев, но въпреки това той не е изпълнил изискванията в указания срок и с това не е отстранил нередовностите. Изпълнението им не се констатира и към настоящия момент. Липсва внесена държавна такса, посочване на точните основания за обжалване на определението на съда, както и приподписване на частната жалба. Наред с това, от жалбоподателя не се правят твърдения в обратна насока и не се представят доказателства за това. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването, обосновано и правилно административният съд е върнал частната жалба на Василев против определение № 889/03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 471/2023 г. по описа на АССО. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 213 а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,