Определение № 708 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. К. Д., адрес: [населено място], местност „К.” № 462, срещу определение № 1839 от 18.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1860/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Д. К. Д. против разпореждане от 13.06.2012 г. за издаване на изпълнителен лист за разноски по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8297/29.06.2011 г. по ч. гр. д. № 11489/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, IV граждански състав и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди,че въззивният съд неправилно е приел, че молбата му има характер на частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като неин предмет са присъдените в заповедта за изпълнение разноски по смисъла на чл. 413 ГПК, предвид което иска отмяна на обжалваното определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Срещу жалбоподателя Д. К. Д. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление на [фирма] за суми 678.74 лв. главница, ведно със законна лихва, 83.28 лв. обезщетение за забава и за сумата 125.00 лева за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Д. К. Д. е възразил по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, като междувременно е заплатил дължимите по нея суми без тази за разноски, вследствие на което кредиторът [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си за деловодни разноски в заповедното производство в размер на сумата 125.00 лв. Пловдивски окръжен съд правилно е приел, че подадената от Д. К. Д. молба № 13754/22.03.2013 г. има характер на частна жалба против разпореждане от 13.06.2012 г. по ч. гр. д. № 11489/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, IV граждански състав за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство и тъй като жалбата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК преклузивен срок законосъобразно е счел, че частната жалба е процесуално недопустима. От данните по делото е видно, че Д. К. Д. оспорва единствено дължимостта на присъдените със заповедта разноски. Същите не са част от вземането, с оглед на което законодателят изрично е предвидил ред за тяхното обжалване. Д. К. Д. е следвало да обжалва заповедта за изпълнение в частта й за разноските по чл. 413 ГПК. Като не е сторил това в законоустановения срок в тази част заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и е валидно изпълнително основание, а процесуалният ред на защита в заповедното производство е изчерпал. Ето защо, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение