Решение № 546 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 483/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. К. М. от гр. Б. против разпореждане № 388 от 18.09.2009 год. по гр.дело № 124/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба, на основание чл.285, ал.1 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: срещу въззивно решение № І* от 02.04.2009 год. по гр.дело № 124/2008 год. на Окръжен съд- Б. е постъпила касационна жалба от А. К. М.. С разпореждане № 203/12.05.2009 год. касационната жалба е оставена без движение, с указания за отстраняване на констатираните нередовности, конкретно описани в разпореждането, със задължение за отстраняването им в едноседмичен срок. Съобщението до касатора, с копие от разпореждането е получено лично от него на 15.05.2009 год. В постъпилия от касатора отговор, с дата 22.05.2009 год., в който оспорва задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, като заявява, че съдържащото се противоречие в изводите на въззивния съд с всеизвестната практика на касационния съд по въпроса с какви доказателства се установява правото на собственост към момента на коопериране е достатъчно, като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на задължението за посочване на обжалваемия интерес, съгласно изискванията на чл.280, ал.2 ГПК отсъства конкретизация. Молбата за продължаване на срока, съгласно изискванията на чл.63 ГПК е уважена, за което е уведомен, на 30.05.2009 год., от която дата е бил определен нов 14-дневен срок. Към датата на постановеното от въззивния съд разпореждане № 388/18.09.2009 год., когато е констатирано неизпълнение на разпореждане № 203/12.05.2009 год., касаторът не е представил доказателства за обжалваемия интерес, нито е конкретизирал размера му, с оглед задължителната предпоставка, по чл.280, ал.2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, затова касационният съд споделя правните изводи за недопустимост на касационната жалба,обуславящо нейното връщане, съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното обжалваемият съдебен акт следва да се потвърди, като правилен и съобразен с цитираните по-горе процесуални норми, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.