Определение № 126 от 14.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.И.Ц. - пълномощник на Н. С. Я.,К. Г. Я.,Л. Г. Я.,Б. М. Р.,С. П. Т.,М. И. Я.,И. Д. И.,Н. В. И.,И. Д. Д.,Т. И. Д.,Г. А. К. и А. Л. Т. срещу решение № 294 от 20.10.2009 г. по в.гр.д. Nо 768/09 г. по описа на П. апелативен съд ,потвърждаващо решение № 30 от 21.05.2009 год.по гр.д.№ 97/2008 год.на П. окръжен съд – К.,с което са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл.108 ЗС предявени от касаторите против ЕТ И. Г. Р. с фирма „З.-И. Р.”за предаване владението на част от имот пл.№ 7433,кв.39 по плана на[населено място],с площ от 4433 кв.м. В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи,че по всички свои съществени моменти въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – основания за допускане на касацинно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Прилага и се позовава на решения на ВКС и ТР № 176/86 на ОСГК,от които цитира определени пасажи.Освен това счита,че когато касаторът поддържа необоснованост на решението,разпоредбата на чл.280 ГПК не се прилага. Ответните страни – ЕТ И. Г. Р. с фирма „З.-И. Р.”,чрез пълномощника си адв.Ст.В. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното: Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е решаван противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното и еднаква прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение. Приложеното от жалбоподателят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК процесуалните действия по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд, делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати на П. апелативен съд, който да съобщи на касаторите да отстранят констатираните нередовности. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.