Определение № 57 от 25.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 474/2009 г.

Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. С. А. от гр. К. против определение на Кюстендилския окръжен съд от 27. 04. 2009 год., постановено по ч.в.гр.д. № 286/2009 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу разпореждане на Кюстендилския районен съд от 23.02.2009 год., по гр.д. № 2673/2006 год. за връщане подадена от страната въззивна жалба срещу първоинстанционно решение на същия съд от 08.01.2009 год. по горепосоченото гражданско дело и въззивното производство е прекратено. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон-чл.34, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с чл.33, ал.3 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че с подаване на частната си жалба срещу горепосоченото разпореждане на КРС по пощата, установеният в чл.214, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.200, ал.3 ГПК/ отм./ преклузивен срок за сезиране на въззивният съд е спазен, поради което последният е следвало да се произнесе по същество на наведените оплаквания по реда на чл. 217 и сл. ГПК/ отм./. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.215, ал.1 ГПК/ отм./. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал. ГПК провери данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение състав на КОС е разпоредил прекратяване на образуваното пред него частно производство поради недопустимост на подадената частна жалба и като съдебен акт преграждащ по- нататъшното развитие на същото, то подлежи на съдебен контрол пред тричленен състав на ВКС, на осн. чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е приел, че подадената от А. частна жалба вх. № 4941/14.03.2009 год., въз основа на която е образувано ч.в.гр.д. № 286/2009 год. е подадена след изтичане на установения в чл.214, ал.1 ГПК/ отм./ преклузивен срок за обжалване, поради което отсъства процесуална възможност за разглеждането и по същество. Определението е правилно. Постановеното от КРС разпореждане за връщане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на същия съд, по гр.д. № 2673/2006 год. връчено лично на жалбоподателя, при спазване изискването на процесуалния закон- чл.46, ал.1,пр.1 ГПК/ отм./, на 05. 03. 2009 год.. Следователно броен по правилото на чл.33, ал.3 ГПК/ отм./, установеният в чл.214, ал.1 ГПК/ отм./ 7- дневен преклузивен срок за обжалване разпореждането за връщане за страната е изтекъл на 12.03.2009 год.- присъствен ден. Поради това законосъобразен се явява изграденият краен правен извод, че подадената на 14.03.2009 год. частна жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, поради преклудиране потестативното процесуално право на жалба - абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Обстоятелството, че по делото, както във частното въззивно производство, така и в настоящето производство липсват данни за изпращане частната жалба по пощата и доказателствената тежест за установяването на този факт е възложена на настоящия частен жалбоподател, изключва основателността на въведено оплакване за допуснато от КОС процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение- арг. от чл.34, ал.2 ГПК/ отм.. Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС