Определение № 1889 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2024 г.

ВАСПърво отделение19.02.2024reporting judge Румяна Лилова

Ruling

ОТМЕНЯ Определение № 98 от 16.01.2024 г., постановено по адм. д. № 435 по описа на Административен съд - Сливен за 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Н. Николова искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/06/1/0/01222/3/01/04/01 от 08.11.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Плевен до приключване на производството по оспорването му по адм. д. № 435 по описа на Административен съд – Сливен за 2023 г. с влязъл в сила съдебен акт. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3, изр. второ in fine АПК и чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) – Плевен, чрез упълномощения главен юрисконсулт Д. Брайкова, срещу Определение № 98 от 16.01.2024 г., постановено по адм. д. № 435 по описа на Административен съд Сливен (АС - Сливен) за 2023 г. С обжалваното определение е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 15/06/1/0/01222/3/01/04/01 от 08.11.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ – Плевен срещу Н. Николова, до приключване на производството по оспорването му с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил неправилен извод за реална възможност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на спорния АУПДВ за Николова и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Според частния жалбоподател в производството пред АС – Сливен Николова се е позовала на извършени вече разходи за агротехнически мероприятия, закупуване на разсад, торове и препарати, които са направени преди издаването на спорния АУПДВ. Изразява становище, че необходимата преценка е била дължима относно факти, които не са били осъществени към момента на издаване на АУПДВ. Твърди, че в случая Николова не е представила писмени доказателства относно финансовото й състояние; такива, от които да се установят нейните приходи и разходи в периода преди и след издаване на АУПДВ с оглед извършване на преценка дали е налице значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона. По тези причини се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът – Н. Николова не представя възражение или отговор на предявената частна жалба. За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е съобразил и обсъдил приложените към искането на Николова писмени доказателства, с които тя обосновава наличието на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ. Установява се от изложените съображения, че съдът е съобразил представените от Николова доказателства за извършени вече действия във връзка с такива по подготовка на земеделската земя и направените в тази връзка разходи за закупуване на разсад, гориво, амортизация на земеделска техника и за заплащане на прикачен инвентар. Приел, че от представените към искането фактури, се установяват „съответните разходи за ЗП, които същият следва да поеме“. Предвид това направил извод, че предварителното изпълнение на АУПДВ ще затрудни значително лицето и би могло да доведе до невъзможност земеделският производител да изпълни значителната финансова тежест, която носи предварителното изпълнение на акта. Съдът приел, че доказателствата обуславят невъзможността му да изпълни задължението и обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като в случая се касаело за значителен размер на публичните задължения по АУПДВ. В тази връзка изложил аргумент, че предварителното изпълнение на сумата по акта ще доведе до значителни затруднения на лицето при извършване на стопанската му дейност, което било в разрез с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. По тези причини първоинстанционният съд спрял допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП предварително изпълнение на спорния АУПДВ. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Необоснована на представените доказателства към искането на Николова е извършената от състава на АС – Сливен преценка относно наличието на предвидените в закона предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на спорния АУПДВ. По предписанието на разпоредбата на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица АУПДВ не спира изпълнението им. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, изпълнението на акта може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В казуса, доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за спиране изпълнението на оспорения АУПДВ е на Николова, която е следвало да релевира твърдения и да представи убедителни доказателства, въз основа на които да се направи извод, че предварителното изпълнение на този утежняващ акт може да й причини значителна или трудно поправима вреда. В случая такива доказателства не са представени и съдът, като отчете това, е следвало да остави без уважение направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ. Основателно частният жалбоподател възразява, че представените в подкрепа на искането писмени доказателства от Николова (фактури) касаят разходи, извършени от земеделския производител преди издаване на АУПДВ на 08.11.2023 г. Наред с това, същите са представени в толкова нечетливи копия, че разчитането им е невъзможно и препятства извършването на преценка за относимост на техния предмет към дейността на земеделския производител. Възможните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, тоест с такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезата по чл. 27, ал. 8 ЗПЗП – допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Това съдът не е съобразил. В допълнение, още с молбата на Николова за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ не се релевират доводи и не се правят твърдения, релевантни към предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК – те касаят вече извършени дейности от лицето (по т. 1 и т. 2 от молбата), неконкретизирани твърдения по т. 3, а по т. 4 – неотносими към установяване наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК доводи, които всъщност са по същество на спора относно законосъобразността на АУПДВ. В този смисъл сочената от Николова възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда е необоснована и неподкрепена с доказателства, а направените в обратен смисъл изводи от съда са неправилни. Освен това, при допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 АПК. Следователно, твръдените от Николова вреди, за които тя сочи, че биха могли да настъпят от предварителното изпълнение на АУПДВ следва да са такива, които да преодолеят като интензитет защитения държавен интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Такива вреди нито се сочат, нито се доказват. В този смисъл, неправилни са и изводите на съда за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Така установеното от настоящия съд и прието по - горе дава основание да се направи извод, че първоинстанционният съд е направил неправилни – необосновани на доказателствата и в нарушение на материалния закон изводи за наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ. По тези причини обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което искането на Николова за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ № 15/06/1/0/01222/3/01/04/01 от 08.11.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - Плевен до приключване на производството по оспорването му по адм. д. № 435 по описа на АС - Сливен за 2023 г. с влязъл в сила съдебен акт, бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение

Cited provisions

10