Определение № 454 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9932/2023 г.

Производството пред Върховния административен съд е образувано по частна жалба на К. Тачев от гр. Плевен срещу определение № 1727/18.09.2023г. по адм. д. № 609/2023г. на Административен съд-Плевен, с което е: Оставена без разглеждане жалбата на Тачев срещу заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност“ (ДАНС), с която на основание чл. 116 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от датата на встъпване в длъжност, в частта й относно датата на възстановяването; 2. Оставено е без уважение искането за налагане на административно наказание по чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на съответното длъжностно лице за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. В частната жалба са изложени подробно съображения за незаконосъобразността на съдебния акт с искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на К. Тачев. Ответникът по частната жалба – председателят на ДАНС чрез юрк. Петкова представя писмено възражение срещу частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че с издадената след оспорването заповед № ЧР-3-477/10.08.2023г. на председателя на ДАНС по същество е оттеглена частично заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на председателя на ДАНС в оспорената й част –„считано от датата на встъпване в длъжност“ с мотиви, че е издадена в противоречие с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 116 ЗДАНС във влязлото в сила решение № 3/07.10.2022г. по адм. д. № С-4/2022г. по описа на АС-Плевен, потвърдено с решение № 56/15.06.2023г. по адм. д. С-2/2023г. на Върховния административен съд. С последваща заповед № ЧР-3-478/10.08.2023г. е допълнен текста на заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на председателя на ДАНС като е посочено, че възстановяването на длъжност е от 15.08.2021г. Предвид изложеното съдът достига до извод, че заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. е оттеглена в оспорената й част с последващ акт, поради което съдебното производство е лишено от предмет, а целените правни последици с оспорването са постигнати. На основание чл. 159, т. 3 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. По отношение на направеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство искане за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на неизплатени заплати, допълнително материално стимулиране и др., обективирано в представено по делото писмено становище, депозирано след образуване на съдебното производство, първоинстанционният съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 АПК за продължаване на производството в тази част. Обжалваното определение в частта за оставяне без разглеждане на жалбата на К. Тачев против заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност“ (ДАНС), с която на основание чл. 116 ЗДАНС е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от датата на встъпване в длъжност в частта й относно датата на възстановяването и прекратяване на производството е законосъобразно. Законосъобразни са изводите на административния съд, че по същество издадената от председателя на ДАНС заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност“ (ДАНС), с която на основание чл. 116 ЗДАНС е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от датата на встъпване в длъжност е оттеглена с последващата заповед № ЧР-3-477/10.08.2023г. в оспорената й част –„считано от датата на встъпване в длъжност“. Оттеглянето на оспорения акт по същество е действие, обратно на неговото издаване, и в процесния случай е направено с нарочна заповед, материализираща властническо волеизявление от административния орган, издател на обжалвания акт. С извършването на оттеглянето органът едностранно прекратява правата и задълженията, разпоредени с оспорената частично заповед № ЧР-3-420/13.07.2023г. и по този начин жалбоподателят получава резултата, който очаква при евентуално уважаване на неговото оспорване. В разглеждания случай обжалването на заповедта за възстановяване на длъжност не е съединено с иск за обезщетение според изискването на чл. 156, ал. 4 АПК, поради което правилно съдът посочва, че не е налице хипотезата на цитираната разпоредба за продължаване на производството по делото в тази част. По отношение на частната жалба на К. Тачев срещу определение № 1727/18.09.2023г. в частта, в която е оставено без уважение искането за налагане на административно наказание по чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на съответното длъжностно лице за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, настоящият тричленен състав на ВАС, пето отделение намира, че следва да прекрати производството по частната жалба и да изпрати жалбата на Административен съд- Плевен за произнасяне по компетентност на основание чл. 306, ал. 5 във връзка с ал. 2 АПК. Предвид изхода на делото на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, платими от К. Тачев. Водим от горното Върховният административен съд, Пето отделение,