Определение № 2266 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1381/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Ф. срещу определение № 537/ 23.02.2026 г., постановено по т.д. № 130/2026 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II отделение, с което е оставена без разглеждане молба, подадена от жалбоподателката за отмяна на влязло в сила решение от 28.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2490/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-13 състав, в частта по предявения от „М.“ О. против С. Ф. иск. Жалбоподателката посочва, че с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тя е осъдена да изпълни задължение по запис на заповед солидарно с лицето С. Ф., като правоотношенията между кредитора и солидарните длъжници са свързани. Те се породени от общ факт, който е записът на заповед, чиято неистинност е призната с влязло в сила решение. Искането за отмяна е основано на неистинността на този документ и след като той се сочи като правопораждащ факт на вземанията срещу всеки от солидарните длъжници, които са предмет на предявените искове, това искане следва да бъде разгледано по отношение на цялото съдебно решение. Приемането на обратното би довело до различни правни последици на един и същ съдебен акт, което е недопустимо. Ответникът по частната жалба „М.“ О. я оспорва. Заявява, че решението, с което е установено престъпно обстоятелство, на което се основава молбата за отмяна, касае само единия солидарен длъжник К. Ф., но не и другия. Записът на заповед, който е правопораждащият факт на вземанията, присъдени с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не е опорочен при подписването му от солидарния длъжник С. Ф., поради което поражда задължение за него. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховен касационен съд е приел, че е сезиран с молба, подадена от К. Ф., за отмяна на влязло в сила решение от 28.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2490/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-13 състав, която се основава на това, че с влязло в сила съдебно решение е установено съществуване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на неистински частен документ – запис на заповед за сумата от 87 449,36 лева, издаден на 13.09.2010г. в [населено място] от К. Ф. и С. Ф. в полза на „М.“ О., в който подписът от името на издателя не е положен от К. Ф.. Съобразил е, че с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по осъдителни искове за парично вземане в размер на 87 449, 36 лв., предявени от „М.“ О. срещу две физически лица К. Ф. и С. Ф., които са солидарни длъжници по спорното вземане. Счел е, че молителката К. Ф. не е страна по иска, предявен срещу солидарния длъжник С. Ф., поради което не е легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение в частта, с която този иск е разгледан. С оглед на това молбата за отмяна в тази й част е недопустима и е оставена без разглеждане. Правото да подаде молба за отмяна на влязло в сила решение възниква за лицата, които са страни по предявения иск, който е разгледан с него. Когато в исковото производство се претендира от ищеца осъждане на две лица да изпълнят едно вземане солидарно, съдът е сезиран с отделни субективно съединени искове, които са насочени срещу всяко от лицата, имащи качеството на солидарни длъжници. В тази хипотеза между ищеца и всеки от ответниците възникват отделни процесуални правоотношения. Материалните правоотношения, които възникват между всеки от солидарните длъжници и кредитора, са самостоятелни, тъй като са налице факти, които могат да са настъпили само по отношение на един от тях и да не засягат останалите – чл. 125 и чл. 126 ЗЗД. Ето защо солидарните длъжници имат качеството на обикновени другари в процеса. Съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК извършените от един от обикновените другари процесуални действия ползват само него, но не и този, който не ги е извършил. Следователно и процесуалните правоотношения, които възникват между ищеца и всеки от ответниците-солидарни длъжници, са самостоятелни. С оглед на тази самостоятелност на процесуалните и на материалните правоотношения, решението на съда, което се постановява по предявените срещу всеки от солидарните длъжници искове, може да е различно. Всеки от солидарните длъжници, имащи качеството на ответници в исковото производство, има право да поиска от съда отмяна на влязлото в сила решение само в частта, с която е разгледан искът срещу него, но няма право да иска отмяна на това решение в частта му, с която е направено произнасяне по иска, предявен срещу другия солидарен длъжник, защото не е страна по процесуалното правоотношение, възникнало за неговото разглеждане. Действието на един от солидарните длъжници по сезиране на съд с молба за отмяна не ползва другите солидарни длъжници, които не са упражнили това свое право. Предвид това, че решението по предявени искове срещу солидарните длъжници може да е различно, то по различен начин може да се разреши и въпросът за неговата отмяна. В производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, ищецът „М.“ О. претендира осъждане на две лица - К. Ф. и С. Ф., да изпълнят парично вземане, възникнало в негова полза, като твърди, че тези лица са солидарни длъжници по вземането. Следователно предмет на разглеждане са два отделни субективно съединени иска, насочени срещу различни физически лица. Всеки от солидарните длъжници има право да иска отмяна на влязлото в сила решение само в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения срещу него иск, но не и в частта, с която се е произнесъл по иска, предявен срещу другия солидарен длъжник. Това означава, че ответницата К. Ф. няма право да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение в частта, с която е уважен предявеният срещу лицето С. Ф. иск, по който тя не е страна. Това прави недопустима подадената от нея молба в частта, с която се иска да бъде отменено решението, постановено по този иск, и тя трябва да бъде оставена без разглеждане, както правилно е приел съставът на ВКС с обжалваното определение. Друг извод не следва от това, че молбата за отмяна се основава на установената по надлежния ред неистинност на запис на заповед, който е сделката, посочена като правопораждащ факт на всяко от вземанията, възникнали за ищеца срещу ответниците. Това е така, тъй като след като ответниците по отделните искове са солидарни длъжници, те имат качеството на обикновени другари и с оглед самостоятелността на възникналите между всеки от тях и кредитора материални и процесуални правоотношения, решението на съда по всеки от исковете може да е различно в зависимост от установяването на специфични факти спрямо всеки солидарен длъжник и от упражнените от всеки солидарен длъжник процесуални права. Предвид изложеното обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение