Определение № 10618 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2024 г.
ВАСШесто отделение08.10.2024reporting judge Хайгухи Бодикян
Ruling
ОТМЕНЯ решение по т. 2.1 от Протокол № 26 от заседанието на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.06.2024г., с което не е образувано дисциплинарно производство срещу Л. В. С.-съдия в Районен съд Дупница, по направеното от Инспектората към Висшия съдебен съвет предложение за налагане на дисциплинарно наказание. ИЗПРАЩА делото като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за продължаване на административнопроизводствените действия по предложението на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Grounds
Производството е по чл. 197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ представляван от главния инспектор Т. Т. чрез процесуалния представител Д. Кирилова срещу решение по т. 2.1 от Протокол № 26 от проведено на 11.06.2024 год. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), с което СК на ВСС, на основание чл. 310, ал. 6, предл. 1 от Закона за съдебната власт, е отказала да образува дисциплинарно производство по направеното предложение с рег. индекс № ВСС- 8103/22.05.2024 год. от Инспектората към Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1 от ЗСВ на Л. В. С.-съдия в Районен съд Дупница. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК. Изложени са аргументи за неправилна преценка относно спазването на 6 месечния срок за образуване на дисциплинарно производство, като за начална дата на срока е приета датата на разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, а именно проведеното съдебно заседание на 14.11.2023г., когато казаното от съдия С. в съдебната зала е станало достояние на страните по делото, техните процесуални представители и свидетелите. Изложени са твърдения за неправилен извод на СК на ВСС, че 6 месечния срок е изтекъл на 14.05.2024г., поради което на осн. чл.310, ал.2, изр.1, предл.1 ЗСВ дисциплинарно производство не е образувано. Оспорва се като неправилно определен началният момент, от който тече 6 месечният срок. Изложени са данни, че ИВВС е сезиран със сигнал на адв. Божкова на 15.12.2023г./погрешно посочен като 2024г. в жалбата/, в който са изложени твърдения за извършени действия от съдия С. в проведено на 14.11.2023г. съдебно заседание по гр.д. №33/2023г. по описа на РС-Дупница. С подобен сигнал бил сезиран и административния ръководител на РС-Дупница, на 13.12.2023г. Според жалбоподателя 6месечния срок по чл.310, ал.1 от ЗСВ не е изтекъл, т.к. най-ранната дата, от която той започва да тече е датата на получаване на сигнала от един от органите по чл.312, ал.1 от ЗСВ, което в случая е 13.12.2023г., когато е получен сигнала от Административния ръководител на РС-Дупница, при което срокът изтича на 13.06.2024г., а предложението на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство до СК на ВСС, е внесено на 22.05.2024г. Изложени са съображения за неправилно приложение на чл.310, ал.3, изр.2 от ЗСВ, както и допуснато смесване на фактическите състави на разпоредбата на чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ и разпоредбата на чл.310, ал.3, изр.2 ЗСВ, като неправилно била приложена специалната разпоредба при определяне на срока. Молят за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на СК на ВСС за ново произнасяне. Ответникът Съдийската колегия на ВСС чрез пълномощника главен експерт – юрисконсулт Н. Петкова, в писмено становище оспорва подадената жалба и иска същата да бъде оставена без уважение. Жалбата е редовна и допустима. Същата отговаря на изискванията за форма, съдържание и приложения, подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Съгласно чл. 323, ал. 1 от ЗСВ вносителят на предложението може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС по дисциплинарното производство, когато не е наложено дисциплинарно наказание или наложеното е по-леко от предложеното, от което следва, че вносителят на предложението има правен интерес да обжалва и решението на СК на ВСС, с което е отказано образуване на дисциплинарно производство. Жалбата е подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, тъй като решението е от заседанието на СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС/към този момент/, проведено на 11.06.2024 год. за него е съобщено с уведомително писмо с изх. № ВСС- 8103/18.06.2024 год. до ИВСС, получено в ИВСС на 20.06.2024 год. видно от приложено известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез ВСС до ВАС на 02.07.2024 год. съгласно регистрационния индекс от същата дата. Разгледана по същество подадената жалба е основателна. От приложените доказателства се установява, че във ВСС е постъпило предложение рег.индекс №ВСС-8103/22.05.2024г. за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Л. В. С.-съдия в РС-Дупница за извършено нарушение по чл.307, ал.3, т.3 във вр. с чл.175к, ал.4 от ЗСВ. Предложението е разгледано в Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС, като е предложено на СК на ВСС да не образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1 ЗСВ. Установено е неспазване на 6 месечния срок за образуване на дисциплинарно производство, като разпоредбата на чл.310, ал.1 от ЗСВ е разгледана във връзка с чл.310, ал.3, изр.2 ЗСВ и прието, че срокът тече от датата на разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, което станало в проведеното открито съдебно заседание по делото на 14.11.2023г., като казаното от съдията станало достояние на страните и свидетелите по делото. На проведеното заседанието на СК на ВСС по Протокол № 26 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 11.06.2024г. предложението на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство е подложено на обсъждане, като са изложени мотиви, отричащи наличието на законовите предпоставки за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Л. С.. Изтъкнато е, че 6 месечният срок за образуване на дисциплинарно производство е изтекъл към момента на внасяне на предложението на Инспектората на 22.05.2024г., т.к. този срок е започнал да тече от момента на проведеното съдебно заседание на 14.11.2023г., когато според докладващия предложението пред СК на ВСС извършеното деяние е разгласено извън органите на съдебната власт. Според СК на ВСС този срок бил изтекъл на 14.05.2024г. Извършеното деяние подробно е описано в протокола от заседанието на СК и на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към СК на ВСС и се изразява в накърняване престижа на съдебната власт. Предложението на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство е подложено на гласуване, като да не се образува дисциплинарно производство са гласували 8 от присъстващите членове на ПК на ВСС, поради което на осн. чл.310, ал.2, изр.1, предл.1 от ЗСВ е взето решение по т. 2.1 от Протокол № 26 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 11.06.2024г. да не се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Л. В. С.-съдия в РС-Дупница. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – СК на ВСС, в изпълнение на правомощията й по чл. 30, ал. 5, т. 3 и чл. 311, т. 2 от ЗСВ. Решението е взето при необходимия кворум и мнозинство, регламентирани в чл. 33, ал. 4 от ЗСВ – в заседанието са участвали 9 членове на СК на ВСС, като 8 са гласували против предложението за образуване на дисциплинарно производство. Административният акт е мотивиран по смисъла на чл. 34, ал. 3, изр. трето от ЗСВ. Не са установени и нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото предложението за образуване на дисциплинарно производство изхожда от законово легитимиран орган по чл. 312, т. 2 от ЗСВ. Същото е подложено на обсъждане на заседание на компетентния да образува дисциплинарно производство административен орган – СК на ВСС. Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях. В настоящия случай, предложението за образуване на дисциплинарно производство е от 22.05.2024г., като в него е прието, че съдия С. от РС-Дупница е осъществила състава на нарушението по чл.175к, ал.4 от ЗСВ, като накърнила престижа на съдебната власт. В чл.310 от ЗСВ са предвидени различни хипотези за прилагане на давността при дисциплинарните производства. Общият принцип е визиран в текста на чл.310, ал.1 от ЗСВ и предвижда: „Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях.“ Ал.3 от същата разпоредба предвижда изключения от общия принцип, по който се прилага давността при дисциплинарните производство. При накърняване престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт. В настоящия случай, твърдението на вносителя на предложението е, че извършеното от съдия С. деяние в съдебна зала, чрез използване на непристойни думи и поведение накърнява престижа на съдебната власт. Административният орган е обсъждал приложимост на давността по чл. 310, ал.3 във връзка с ал. 1 и приел, че началния момент започва да тече от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт. Спорен по делото е моментът, от който започна да тече 6 месечният преклузивен срок за образуване на дисциплинарно произвоство. Според ИВСС приложим е срокът по чл.310, ал.1 от ЗСВ, който тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, който не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях. В тази връзка, следва да се има предвид, че ИВСС е сезиран от адв. Й. Божкова на 15.12.2023г. с подаден сигнал, какъвто е подаден и до административния ръководител на РС-Дупница на 13.12.2023г. Следователно първата дата на узнаване за нарушението от орган по чл.312, ал.1 от ЗСВ е 13.12.2024г. и на 22.05.2024г. срокът за внасяне на предложение до ВСС не е изтекъл. Спорен по делото е и въпросът коя от хипотезите по чл. 310 от ЗСВ е приложима относно деянието извършено от съдия С. и изтекла ли е давността за образуване на дисциплинарно производство. Предвидените в чл. 310 от ЗСВ срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарно наказващия орган по чл. 311 от ЗСВ, който не може да я упражни чрез налагане на някое от предвидените в чл. 308 от ЗСВ дисциплинарни наказания. Сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започват да текат от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения или накърняват престижа на съдебната власт и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В ЗСВ не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. Правнорелевантен при преценка за спазване на сроковете по чл. 310 ЗСВ е моментът, в който дисциплинарното производство е било образувано. В настоящия случай, обаче, предложението за образуване на дисциплинарно производство е продиктувано от твърдения за накърняване престижа на съдебната власт, което се изразява в непристойно поведение на магистрата в съдебно заседание. При тези данни, е приложима давността по чл. 310, ал. 3 от ЗСВ – при дисциплинарно нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт. Законодателят не е определил какво има предвид под „Разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“, поради което СК на ВСС е приела, че след като деянието е станало достояние на участниците в съдебния процес, това е форма на разгласяването му извън органите на съдебната власт. Според настоящия състав на съда, тълкуването на израза следва да се извърши от съда, след като законодателят не е дал определение на понятието. В тази връзка съдът приема, че разгласяването извън органите на съдебната власт се отнася до публикация или разпространение на информация, свързана със съдебни дела или процеси, което е станало достояние до лица или организации извън съдебните органи. Подобно разгласяване може да включва публични изявления, медийни публикации, оповестяване чрез социални мрежи, коментари и анализи, доклади и изследвания. Разгласяването обикновено се отнася до публично обявяване или оповестяване на информация. В конкретния случай деянието е извършено спрямо лица участници в съдебния процес- адвокат, страна в процеса, поради което не може да се приеме като „разгласяване“ процесът на възприемане от самите тях на деянието като нарушение. Деянието е насочено срещу тях и за да се излезе информация за него извън органите на съдебната власт, те следва да го разгласят на трети лица или деянието да стане достояние на трети лица по друг начин. В изложение смисъл, не са представени категорични данни кога е настъпил моментът на „разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“, като не може да се приеме, че това е станало в съдебна зала на проведеното съдебно заседание в момента на извършването му. Липсват данни в съдебната зала да са присъствали трети лица, общественост, която да разбере за извършеното нарушение. Липсват доказателства за извършени медийни публикации, отразяване в социални мрежи и др. В този ред на мисли, като разгласяване на деянието, може да се възприеме подаденият от адв. Й. Божкова сигнал до ИВСС, съответно до административния ръководител на РС-Дупница, с условието, че вторият е орган в съдебната власт. Предвид липсата на категорични данни за момента, в който е станало разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, следва като разгласяване да се приеме моментът, в който за деянието е подаден сигнал от адв. Божкова до ИВСС. Относно визираните в закона начални и крайни срокове за образуване на дисциплинарно производство, разпоредбата на чл.310, ал.3 от ЗСВ, въпреки специфичните хипотези заложени в нея, не може да се разглежда напълно самостоятелно и отделно от основната разпоредба на чл.310, ал.1 от ЗСВ, както и от разпоредбата на чл.310, ал.6 от ЗСВ, в които е визиран краен срок за образуване на дисциплинарно производство. В ал.1 той е „не по-късно от 3 години от извършване на деянието“, а в ал.6 е 5 години от извършване на деянието, при което приемайки за преклудиран единствено 6 месечният срок, който тече от разгласяване на деянието и в който следва да се образува дисциплинарно производство, СК на ВСС обезсмисля заложения в закона по-дълъг срок за образуване на дисциплинарно производство, в хипотезата на липсва на категорични доказателства или данни за „разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“. Отделно в разпоредбата на ал.1 е предвидено, че „Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ“. Законът не е много ясен в своето послание в тази част, поради което съдебната практика следва да наложи своето тълкуване по този възникнал спор. В тази връзка следва да се разсъждава и върху хипотеза, при която е настъпило разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт, без да са настъпили юридическите факти по ал.1 от чл.310 ЗСВ, което води до правен извод за свързаност на двете разпоредби от закона. От доказателствата по делото се установява, че с решение по т. 2.1 от протокол № 26 от 11.06.2024 г., СК на ВСС е отказала да образува дисциплинарно производство по направеното от ИВСС предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Л. С.. Предложение за образуване на дисциплинарно производство е направено от ИВВС до СК на ВСС на 22.05.2024г. При тези данни, настоящият състав счита, че към датата на приемане на оспореното решение не е изтекъл давностният срок за образуване на дисциплинарно производство за извършеното от съдия С. дисциплинарно нарушение, което представлява накърняване престижа на съдебната власт. В случая е приложима разпоредбата на чл. 310, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗСВ – срокът е започнал да тече от подаване сигнал до ИВСС, което припокрива и двете хипотези на закона- разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт и узнаване за деянието от орган по чл.312, ал.1 от ЗСВ. Поради изложеното, решението по т. 2.1 от Протокол № 26 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 11.06.2024 г., следва да бъде отменено и делото да се върне като преписка на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия по чл. 316 и следващите от Закона за съдебната власт. Налице е изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на дисциплинарнонаказващ акт. Липсва произнасяне по същество, което обосновава наличието на хипотезата по чл. 197 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Cited provisions
28- чл. 310 ЗСВ
- чл. 310, ал. 3
- чл. 175, ал. 4 ЗСВ
- чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ
- чл. 308, ал. 1 ЗСВ
- чл. 310, ал. 1 ЗСВ
- чл. 310, ал. 3 ЗСВ
- чл. 312, ал. 1 ЗСВ
- чл. 197 АПК
- чл. 200, ал. 2 АПК
- чл. 200, ал. 1 АПК
- чл. 308 ЗСВ
- чл. 310, ал. 6 ЗСВ
- чл. 311 ЗСВ
- чл. 311, т. 2 ЗСВ
- чл. 312, т. 2 ЗСВ
- чл. 323, ал. 1 ЗСВ
- чл. 33, ал. 4 ЗСВ
- чл. 36, ал. 1 ЗСВ
- чл. 146, т. 4
- чл. 197
- чл. 23
- чл. 30, ал. 5, т. 3
- чл. 310, ал. 2
- чл. 310, ал. 6
- чл. 312, ал. 1
- чл. 316
- чл. 34, ал. 3