Определение № 461 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1071/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община-А. против решение № 1189/23.07.2010 г. по в.гр.д. № 300/2010 г. на Пловдивски ОС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на З.-03 О.-А. сумата 16 024 лв., представляваща стойност на извършени СМР във вр.с договор от 27.07.2007 г., ведно с направените по делото разноски. Ответното по касационната жалба О. е подало отговор, че не е посочено годно основание за допускане до касационно обжалване. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: След изрично дадените му указания, касаторът е представил молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в която се твърди, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, е правният въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата в настоящия казус-решенията на първоинстанционния и въззивния съд. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. Не са представени такива влезли в сила решения. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.