Определение № 5514 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „П. - Ч.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат П. Иванова, против определение № 781 от 18.03.2026 г., постановено по адм. дело № 150/2026 г. по описа на Административен съд Русе, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) № 25-28510-02.02.2026 г. за обект сграда в поземлен имот с идентификатор (ПИ) 63427.2.1635, издадено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Русе, по заявление № 01-860042-02.11.2025 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че атакуваното удостоверение материализира отказ на органа да се произнесе по заявлението му, поради което е годен за оспорване индивидуален административен акт. Заявява, че причината поради което е издадено удостоверението е, че проектът не отговаря на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016). Позовава се на чл. 56, ал. 10 от същата наредба, като цитира съдържанието на разпоредбата от преди изменението в ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г. и намира, че с процесното удостоверение се слага край на административното производство, основавайки съжденията си на посочено решение на Върховния административен съд (ВАС). Заявява, че съдебната практика на която се позовава първоинстанционния съд касае заявления за издаване на удостоверение за приемане на проект, а той е искал промяна на КККР. Моли атакуваното определение да бъде отменено с решаване на делото по същество или връщането му за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът - началник на СГКК Русе, представя писмено становище, имащо характера на отговор по чл. 232 АПК, в което заявява, че частната жалба е неоснователна и пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски. ВАС, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Русе е образувано по оспорване на „П. - Ч.“ ЕООД, което след отстраняването на нередовносите на жалбата е насочено изрично против удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-28510-02.02.2026 г., а не срещу твърдян мълчалив отказ на органа, респ. постановен административен акт, съобразно дадените указания от съда с разпореждане № 558 от 24.02.2026 г. Със заявление № 01-860042-02.11.2025 г. дружеството е поискало от СГКК именно услуга „1186. Удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР, видно от преписката и съгласно съпроводителното писмо с което жалбата е изпратена на първоинстанционния съд. След получено писмо от Община Русе било издадено процесното удостоверение за неприемане на проекта на основание чл. 77, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016, защото не отговаря на изискванията на чл. 62, ал.2 от същата наредба. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, съдът е приел, че оспореното удостоверение не представлява индивидуален административен акт, а е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Позовал се е на разпоредбата на чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016. Определението е правилно, като настоящата инстанция споделя изводите за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 1 АПК. Атакуваното удостоверение е волеизявление на органа, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт за изменение на КККР, респективно отказ за извършването му, който съгласно чл. 51, ал. 3 ЗКИР, подлежи на обжалване по реда на АПК. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 6 ЗКИР (в приложимата редакция, а сега ал. 8) - за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016, към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържанието по чл. 75, който се проверява и приема от СГКК по посочения ред - чл. 77, ал. 1, а ако не отговаря на изискванията - не се приема, съгласно ал. 2 на същия член. Приемането, съответно неприемането на проекта се извършва именно с удостоверение като процесното. Издадено удостоверение за неприемане на проекта е основание за постановяване на отказ за извършване на исканото изменение, съгласно чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016. Следователно, доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на КККР и се издава за целите на това производство, то същото е акт по чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Последвалият изричен или мълчалив отказ за изменение на КККР, който се основава на издадено удостоверение за неприемане на проект, е актът който подлежи на обжалване. Ето защо, неправилно частният жалбоподател счита, че процесното удостоверение се квалифицира като отказ на органа да се произнесе по заявлението му и е крайният акт на производството. Нормата на която се позовава - чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016, от преди изменението в ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., действително предвиждаше, че когато проектът не отговаря на изискванията, се издава направо отказ за извършване на изменението. Именно във връзка с тази вече отменена разпоредба е постановено и определение № 8246 от 03.06.2019 г. по адм. дело № 5547/2019 г. на ВАС, на което се позовава частният жалбоподател. След заместването на старата ал. 10 със сегашната ал. 11 на чл. 56 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016, издадено удостоверение за неприет проект е само едното от основанията на постановяване на отказ. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,