Определение № 11277 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „"Г. Инженеринг" ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Л. Г., чрез процесуалния му представител адвокат А. Цветков, срещу определение № 603/06.06.2024 г. постановено по преписка № КЗК-310/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което на основание чл. 217, ал. 4 от ЗОП, във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗОП е изменено определение № 501/16.05.2024 г., поставено по преписка № КЗК – 310/2024 г., от Комисията за защита на конкуренцията, в частта по т. 4 от диспозитива, както следва: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г. Инженеринг“ ООД за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски. Релевирани са подробни доводи за неправилност на атакуваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който подаденото от „Г. Инженеринг“ ООД искане по чл. 217, ал. 2 ЗОП да бъде уважено, като на дружеството бъдат присъдени направените в производството пред КЗК разноски. Ответната страна – кмета на община Горна Малина, с. Горна Малина. В срока по чл. 232 от АПК, чрез процесуалния представител адв. К. Ладова е постъпил писмен отговор на частната жалба в която се развиват съображения за нейната неоснователност. Моли съда да постанови определение с което за остави в сила обжалваното определение на Комисията за защита на конкуренцията. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като съобрази данните по делото и оплакванията на частния жалбоподател, приема, че частната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството по преписка № КЗК-310/23.04.2024 г. е образувано във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-637/16.04.2024 г., подадена от „Г. Инженеринг“ ООД срещу Решение № F513970 от 08.04.2024 г. на кмета на община Горна Малина за откриване на процедура по „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: „Пристрояване на Детска градина „Вяра, Надежда и Любов“ УПИ Х – „за детска градина“, кв. 54, с. Горна Малина, община Горна Малина“, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 00747-2024-0004. По преписката е установено, че след образуване на производството пред КЗК възложителят издава решение № D32758039 от 24.04.2024 г. с което на основание чл.110, ал. 1, т. 5 от ЗОП е прекратил процедурата поради установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията, при които е обявена. С Определение № 501/16.05.2024 г., поставено по преписка № КЗК – 310/2024 г. на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 143, ал. 2 от АПК Комисията за защита на конкуренцията е оставила без разглеждане жалба с вх. № ВХР-637/16.04.2024 г., подадена от „Г. Инженеринг“ ООД срещу Решение № F513970 от 08.04.2024 г. на кмета на община Горна Малина и производството по преписката е прекратено. Със същото определение Комисията за защита на конкуренцията е възложила на община Горна Малина да заплати на „Г. Инженеринг“ ООД, направените в производството пред КЗК разноски в размер от 4 700. 00 лева. С Молба, вх. № към КЗК –310/23.05.2024 г., възложителят основание чл. 217, ал. 2 от Закона за обществените поръчки е направил искане КЗК да измени и допълни постановеното Определение № 501/16.05.2024 г. по преписка № КЗК - 310/2024 г. в частта за разноските, като постанови същите да не бъдат възложени в тежест на община Горна Малина. С постановено определение, предмет на настоящия спор, Комисията за защита на конкуренцията приела искането за основателно и на основание чл. 217, ал. 4 от ЗОП, във вр. с чл. 217, ал. 2 от ЗОП е изменила Определение № 501/16.05.2024 г. в частта за разноските, като оставя без уважение искането на „Г. Инженеринг“ ООД за присъждане на направените в производството пред КЗК разноски. Водещият мотив на КЗК, обусловил извода й за неоснователност на предявеното при условията на чл. 217, ал. 2 ЗОП искане на жалбоподателя е, че в случая липсва същинско оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК, тъй като не е налице причинно-следствена връзка с подадената жалба и същевременно липсва повод, даден от страна на възложителя, за завеждане на производството, по което дружеството претендира разноски. По този основен мотив Комисията приема, че няма основание за изменение на прекратителното й определение в частта му за разноските и постановява оспорения пред настоящата инстанция акт. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съставът не споделя мотивите на КЗК, обосновали правните й изводи за неоснователност на подаденото от частния жалбоподател искане за изменение в частта му за разноските на определение № 501/16.05.2024 г., постановено по процесната преписка, като счита същите за несъобразени с правилото по чл. 143, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 217, ал. 1 ЗОП, неправилно тълкувано и приложено от Комисията без оглед на конкретните основания за прекратяване на възлагателната процедура, посочени от възложителя във влязлото в сила решение № D32758039 от 24.04.2024 г. Според чл. 217, ал. 1 ЗОП Комисията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията на чл. 143, ал. 2 АПК, съгласно която разпоредба подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая, видно от мотивите на акта на възложителя за прекратяване на процедурата, същата е прекратена на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 от ЗОП поради установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията, при които е обявена процедурата. Противно на приетото от КЗК в атакуваното определение, според съдебния състав влязлото в сила решение за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, издадено на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП в хода на образуваното пред компетентния орган по преразглеждане производство, по правната си същност, характер и последици се приравнява на оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата. В този смисъл е трайно застъпеното в практиката на Върховния административен съд разбиране, възприето и от настоящия състав /за справка - решение № 3595/14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2721/2022 г.; решение 4136/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 14361/2019 г. и др. /. При установени нарушения при откриването и провеждането на възлагателната процедура, които не могат да бъдат отстранени без при това да бъдат изменени условията, при които тя е обявена, както и при установена необходимост от съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица, възложителят действа при условията на обвързана компетентност, по реда на специалния ЗОП и за него не е налице възможност да оттегли акта си на основание чл. 91 ЗОП например, а единствено - да прекрати процедурата при условията на чл. 110, ал. 1, т. 5, респективно т. 9 ЗОП. В случая, именно това е сторено от възложителя след подаване на жалбата на „Г. инженеринг“ ООД, срещу решението за откриване на процедурата, при което обаче от дружеството - жалбоподател пред КЗК са заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за ангажираната от него адвокатска защита. В производството пред Комисията също важи общото правило, че този, чието поведение е дало повод за завеждане на дело пред съд, отговаря за разноските. При липсата на изрична уредба, според чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове се налага въпросът да бъде разрешен като се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона. Такъв именно е уреденият в чл. 143, ал. 2 АПК случай, регламентиращ отговорността за разноски при оттеглен административен акт. Установената съдебна практика, посочена по-горе в мотивите, на която основателно се позовава и частният жалбоподател в жалбата, по която е образувано настоящото производство, не прави разлика между акт за прекратяване на процедурата по чл. 110, ал. 1, т. 5 и т. 9 ЗОП и оттеглен административен акт по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, съответно - на чл. 156, ал. 1 АПК. Отговорността за разноските е винаги обективна и следва от обстоятелството, че ответникът с издаването на незаконосъобразен административен акт за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, впоследствие прекратена при условията на чл. 110, ал. 1, т. 5, от ЗОП, неоснователно е станал причина за оспорването му, а с това и за реализиране на разноски от страна на жалбоподателя. Наред с горното следва да се посочи, че формулираната, преследваната от възложителя цел при прекратяването на поръчката, по същество се припокрива с основния аргумент на жалбоподателя от депозираната срещу решението за откриване на процедурата жалба, а именно - че процесното решение за откриване на процедурата съдържа изисквания, чрез въвеждането на които се нарушават заложените в чл. 2 ЗОП принципи и забраната условията на обществената поръчка да не дават предимство на даден участник или необосновано да ограничават конкуренцията. Предвид това, съставът не възприема мотива на КЗК от оспореното определение, че с прекратяването на процедурата възложителят не е възприел за основателни твърденията на жалбоподателя за евентуално извършени нарушения при откриването на обжалваната обществена поръчка, а оттам и че липсва причинно-следствена връзка между депозираната жалба и прекратяването на възлагателната процедура, което да обоснове дължимостта на сторените от жалбоподателя пред КЗК разноски при условията на чл. 143, ал. 2 АПК във връзка с чл. 217, ал. 1 ЗОП. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а искането на възложителя за изменение в частта му за разноските на Определение № 501/16.05.2024 г. постановено по преписка № КЗК - 310/2024 г., да не бъде уважено. Процесното определение следва да бъде отменено, като при липсата на заявено възражение за прекомерност, възложителят бъде осъден да заплати на частния жалбоподател пълния, своевременно претендиран от дружеството пред Комисията, размер на разноските от общо 4 700 лв., от които 1 700 лв. за платена държавна такса и 3 000 лв. - за платено адвокатско възнаграждение, доказани по размер с представените пред КЗК списък на разноските, договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във връзка с чл. 235, ал. 1 и чл. 236 АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,