Определение № 9867 от 18.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8708/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Х. Върбанов, лишен от свобода, понастоящем изтърпяващ присъда в „Софийски централен затвор“, чрез пълномощник, срещу определение № 4878 от 08.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2877/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо на ГДИН с рег. № 2977 по молба вх. № П-269/09.02.2022 г. и производството по делото е прекратено. Счита обжалваното определение за неправилно. Иска отмяната на съдебния акт и уважаване на жалбата му срещу писмо на ГДИН с рег. № 2977 по молба вх. № П-269/09.02.2022 г. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Х. Върбанов против писмо с рег. № 2977 по молба вх. № П-269/09.02.2022 г. (назована от жалбоподателя Заповед). С писмо с рег. №2977/2022 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е уведомила администрацията на „Софийски централен затвор“, че молба вх. № 269/09.02.2022г. на Върбанов се оставя без разглеждане, тъй като касае същите възражения относно изтърпяване на наложените му наказания, по които вече е произнесено становището под № 2433/28.02.2022 г. указано е жалбоподателят да бъде уведомен. Съдът е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК – поради липса на годен за оспорване административен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, като съобрази характера на производството, образувано пред Административен съд – София-град, както и приложимите разпоредби, а именно чл. 179, ал. 3 във връзка с ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС, намира, че не е компетентен да разгледа частната жалба. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 179, ал. 4 от ЗИНЗС е нова, като е предвидено, че "Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд". Съгласно § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИНЗС, постановените от административния съд определения и разпореждания по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Съгласно посочените разпоредби се изключва осъществяването на касационен контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни определения и разпореждания, постановени в производства по оспорване на актове на органи по изпълнение на наказанията. Този контрол е възложен със закона и се осъществява от тричленни съдебни състави на същия съд, постановил обжалвания акт. В конкретния случай това е Административен съд – София-град. По изложените съображения производството по делото следва да се прекрати, а частната жалба следва да се изпрати за разглеждане на компетентния съд, който по аргумент от чл. 179, ал. 4 ЗИНЗС е тричленен състав на Административен съд – София-град. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение