Определение № 614 от 27.09.2011 г. на ВКС по д. № 538/2011 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 2641/27.V.2011 г. на [фирма]-гр. В., подадена чрез процесуалния му представител от АК-В., против разпореждане № 876 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.V.2011 г., постановено по т. д. № 211/2010 г., с което е била върната частна касационна жалба /вх. № 1108 от 1 март 2011 г./ на това д-во срещу постановеното в хода на същото въззивно пр-во допълнително решение № 14 от 24.І.2011 г. Оплакването на д-вото частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 2 ГПК, поради което се претендира отменяването му и даване ход на въпросната редовна касационна жалба, като допълнително се инвокира довод, че дадените от въззивната инстанция по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК указания за довнасяне на държавна такса по с/ка на ВКС са не надлежни, тъй като точното наименование на фирмата на търговеца не било „К. К.”, а „К. К. с ”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Н. К. от О. кралство В. и С. И. писмено е възразил чрез процесуалните си представители по пълномощие по основателността й. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, частната жалба на [фирма]–гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. За да постанови връщане на подадената от д-вото частна касационна жалба с вх. № 1108 от 1 март 2011 г. срещу неговото допълнително решение, въззивната инстанция в случая е приела, че налице била предпоставката „по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК” – понеже не били изпълнени надлежно указанията му за внасяне на 15 лв. държавна такса по с/ка на ВКС с изискуемото от апелативния съд „посочване номера на конкретното дело като основание за плащане”. Текстът на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, посочен от Варненския апелативен съд като основание за връщане на частната касационна жалба /поради неотстраняване на констатирани в нея нередовности/, се отнася до правомощията на първата инстанция. Докато проверката която следва да върши въззивният съд при администриране на касационна жалба има за предмет съответствието й с изискванията на чл. 284 ГПК и в частност това тя задължително да се придружава от „документ за внесена държавна такса”. Процесуалният закон обаче не съдържа изискване за посочване в банковото бордеро на номера на съответното въззивно дело, по което касационната жалба е постъпила. Достатъчно е да се удостовери пред въззивния съд, че сметката на ВКС за държавни такси е била заверена с конкретна дължима сума, определена по размер в съответствие с правилата на нарочната тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. А. в подкрепа на това разбиране е положението в чл. 2, ал. 1 от закона за държавните такси, допускащо внасянето на държавна такса /независимо от това дали тя е проста или пропорционална/ да става освен в брой, още и „с държавна таксова марка”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение