Определение № 1064 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 729/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 396, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. Д. – Г. и Д. Г. Г. против определение № 707/ 15.03.2024 г. по гр.д.№ 672/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите - ищци, съответно въззивници в производството пред апелативна инстанция - да бъде допуснато обезпечение на предявените от тях, против „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс„ЕООД, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване по отношение същите недължимост от всеки от ищците на следните суми: 1/ 212 894,25 лева – главница; 2/ 18 114,83 лева – договорна лихва за периода 05.09.2011 г. – 12.09.2012 г.; 3/ 503,05 лева – наказателна лихва за периода 05.09.2011 г. – 12.09.2012 г., на основание сключен с „ОББ„ АД договор за кредит от 13.08.2007 г., вземанията от които са придобити от „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия, за които суми е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело за събирането им, като погасени по давност, както и на обективно съединените искове, основани на същите обстоятелства, за установяване по отношение на ответниците погасено ипотечно право, предвид обезпечаването на кредита с договорна ипотека върху недвижим имот на ищците. Жалбоподателите оспорват правилността на решаващия извод на съда, че предявените искове са вероятно неоснователни, макар при установеност на всички останали предпоставки за допускане на обезпечението: обезпечителна нужда и адекватност на поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по образуваното, за събиране на вземанията, изпълнително дело с настоящ взискател цесионера „ЕОС Матрикс„ ЕООД. Сочи несъобразяване от съда на важни за преценка на основателността на исковете обстоятелства, а именно: По образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, независимо от липсата на формално прекратяване на същото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не съставляват съобразими, в относимост към прекъсване на давността, съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия сключеното споразумение между взискател и длъжник, нито извършвани от длъжника частични плащания, на основание същото. Значими, според жалбоподателите, са само осъществявани по изпълнителното дело изпълнителни действия, по смисъла на преждепосоченото ТР, т.е. само погашения на дълга, като последица от принудително събиране, а не от доброволно изпълнение на длъжника. Така, според жалбоподателите, перемпция по изпълнителното дело е настъпила още през 2015г., а погасителната давност за вземанията е изтекла през 2020 година. Неправилно, според страните, е становището на въззивния съд, че при доброволно изпълнение на длъжника към кредитора не може да настъпи перемпция по образуваното изпълнително дело, тъй като взискателят нямал интерес от предприемането на изпълнителни действия. В този смисъл считат, че съдът не е съобразил възражението им за погасено по давност изпълняемо право. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С решение № 5792/14.11.2023 г. по гр.д.№ 12801/22 г. на Софийски градски съд предявените искове, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, както и обективно съединените с тях искове, за установяване погасено ипотечно право, предвид обезпеченото с договорна ипотека изпълнение на ищците по сключения договор за кредит, на основание идентични обстоятелства, са отхвърлени по съображение, че: Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Спрямо същите е приложима 5-годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с действия по принудително изпълнение. Съгласно разрешенията в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съобразими - спрямо прекъсването на давността - изпълнителни действия са извършвани в периода от образуването му - 09.01.2013 г. – до 21.05.2013 г., когато е постановено спиране на изпълнителното дело / насрочената публична продан / по искане на взискателя „ОББ „ АД. На 20.09.2013 г. между взискателя и длъжника по договора за кредит / ищеца Д. Г. / е сключено споразумение за преструктуриране на дълга и разсрочване на изпълнението, въз основа на нов погасителен план, с последна изравнителна вноска дължима до 05.10.2031 г.. Установено е регулярно изпълнение в периода 04.10.2013 г. – 03.11.2022 г., като е без значение погасяването от трето лице – П. Г.. Приложимата за тези вземания давност е 5-годишна, но тече от крайния срок за погасяване на кредита, а не от падежа на отделните погасителни вноски. Поради това и до 05.10.2031г. никакви съображения за изтекла погасителна давност не могат да бъдат споделени. Съдът е приел, че спирането и евентуално настъпила перемпция по изпълнителното дело, именно предвид извършваните регулярни погашения на дълга, на основание сключеното споразумение от 20.09.2013 г., не са от естество да променят правния резултат. Сезираният с въззивната жалба на ищците Софийски апелативен съд е оставил без уважение предявената за пръв път пред него молба за обезпечаване на исковете, по съображения за приложима тригодишна погасителна давност за вземанията, съгласно чл. 111 ЗЗД, която тече от момента на последното плащане, извършено в средата на 2022г., респ. неизтекла към датата на предявяване на исковете - 05.12.2022 г.. Частната жалба е неоснователна. Видно е, че жалбоподателите желаят избягване последиците на публичната продан, предвид което и се позовават на настъпила по силата на закона перемпция на образуваното изпълнително дело, доколкото и след спирането му, с оглед сключеното споразумение от 20.09.2013г., взискателят не е предприел изпълнителни действия, прекъсващи давността и същата е продължила да тече, независимо от извършваните доброволно погашения на дълга, съобразно сключеното споразумение. Всеки от кумулативно предявените, обективно съединени искове се основава на твърдението за изтекла погасителна давност за вземанията, независимо от поддържаната от ищците квалификация „погасено изпълняемо право „, вероятно в смисъл на „погасено за принудително събиране по образуваното изпълнително дело вземане„. Спрямо изтичането на погасителната давност са съобразими всички обективни факти, които биха могли да се подведат под основанията за спиране или прекъсване на давността, съгласно чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, вкл. такива извън обхвата на образуваното изпълнително производство / предвид което перемпцията по същото е непротивопоставима, не засяга съществуването на материалното право /, както и всички обстоятелства, рефлектиращи върху началния момент на погасителната давност, каквото в случая е постигнатото споразумение за преструктуриране и разсрочване на дълга, с краен срок за изпълнение – 05.10.2031г.. Въпросът - съставлява ли крайния срок за погасяване на дълга начален момент на погасителната давност за цялото вземане, при уговорено погасяване чрез вноски с отделни падежи / както е приел първоинстанционния съд / – е предмет на образувано и висящо тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Но отговора на въпроса не се явява значим за преценка вероятната основателност на исковете в конкретния случай, тъй като дори да би се приел за начален момент на давността падежа на всяка отделна погасителна вноска по сключеното споразумение от 2013 г., изпълнявано до средата на 2022 г., давност ще е започнала да тече за вноските с настъпил след този момент падеж и считано от последния и не се явява изтекла – нито общата, нито кратката погасителна давност – към момента на предявяване на исковете. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение