Определение № 320 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Ч. срещу решение № 1512 от 13.12.2019 г. по в.гр.д.№ 1826 от 2019 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 3541 от 31.07.2019 г. по гр.д.№ 17217 от 2018 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от И. А. Ч. срещу Държавата иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния недвижим имот: апартамент № ..... с обща застроена площ от 49,15 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], вх. ....., ет. ...., с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], заедно с прилежащото избено помещение № ..... с площ от 26,56 кв.м. и 12,8524 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Касаторът И. А. Ч. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Допустимо ли е произнасяне по направени искания във въззивната жалба при насрочването разглеждане на делото в съдебно заседание и оставяне без уважение на направените искания на страна в процеса без право на обжалване на определението ?

2. Допустимо ли е недопускане на съдебно- техническа експертиза от въззивния съд във връзка със събиране на доказателства, релевантни за спора ?

3. Допустимо ли е събиране на доказателства във въззивната инстанция във връзка с отговора на въззиваемата страна по въззивната жалба ?

Твърди се и че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор представителят на Държавата, чрез Областния управител на Област В. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения положителен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът И. А. Ч. не е придобил процесния апартамент по давност, тъй като не е бил негов владелец в продължение на изискуемия от закона- чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок. Приел е за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е установил фактическа власт върху имота от 15.07.1997 г., но като негов държател, а не владелец- на основание договор за наем от 15.07.1997 г., прекратен едва през 2015 г. Не било доказано в периода от 1997 г. до 2015 г. ищецът да е променил намерението си за своене на имота, с което да е установил владение върху него. Дори и след прекратяване на наемния договор през 2015 г. да е променил намерението си и да е установил владение върху апартамента, то до завеждане на исковата молба през 2018 г. не е изтекъл предвидения в чл.79 ЗС давностен срок. Освен това, ищецът не би могъл да придобие имота по давност, тъй като по силата на пар.1 от ЗР на ЗДЗС давността за придобиване на имоти- частна държавна собственост, какъвто е процесния имот, не тече, считано от 2006 г. до края на 2022 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради следното:

1. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице или когато има непълнота в закона, която налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, което налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.

В конкретния случай и трите поставени от касатора въпроси са свързани с по-общия въпрос: в кои случаи въззивният съд е длъжен да допуска и събира нови доказателства, който от своя страна е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.266 ГПК. По тези въпроси обаче има задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. Поради това не е налице основанието на чл.280, а.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд по тези въпроси.

2. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, както твърди касатора- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

3. Не са налице и останалите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение