Определение № 828 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 229/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Б. срещу решение № 378 от 16.11.2010г по гр.дело № 998/2010г. на Окръжен съд Велико Търново ,с което след отмяна на решение от 21.06.2010г по гр.д. № 1207/2010г на ВтРС, уволнението на ищеца Г. С. Б. е прието за законосъобразно на основание чл. 328 ал.1 т.6 от КТ. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос за несъответствието на изтъкнатите фактически и посочените правни основания в заповедта за уволнение и как следва да бъдат първите посочени(мотивирани) Прилагат се решения от практиката на ВКС ,на които приетото от въззивния съд противоречи. Довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа по въпроса за задължението на съда да се съобразява със заявеното от ответника относно правно основание ,на което е уволнил работника. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, за несъответствието на изтъкнатите фактически и посочените правни основания в заповедта за уволнение, свързан и въпроса за момента на релевирането им при преценката за законосъобразност в трудовия спор. Въззивният съд е приел уволението за законосъобразно поради съответна в заповедта правна квалификация по чл. 328 ал.1 т 6 от КТ, въпреки несъответното текстово изписване „ липса на качества” както в заповедта, така и във връченото преди това предизвестие, приел е още ,че основанието по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ обема в себе си това по чл. чл. 328 ал.1 т.5 от КТ и е оставил без правни последици факта, че в заповедта липсва посочване на обстоятелства, от които произтича правото на уволнение. Това разрешение е в противоречие с приложената от касатора ( в обосновка на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК) казуална практика (реш. №713/1995г ІІІ г.о ,реш.-1568/2004г ІІІ г.о ,,реш.№1552/1999г ІІІ г.о на ВКС), но предвид противоречието с решения №616 от 02.11.2010г д. № 1042/2009 ІV г.о, реш. № 99 /2011 по гр.д. 380/2009г ІV г.о ,реш. № 346 от 23.07.2010г ,съставляващи практика по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК по изведения въпрос, основанието за допускане до обжалване следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. По вторият самостоятелно изведен въпрос „ допустимо ли е съдът да променя волята на страната” липсва соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросът няма отношение към обстоятелствата, към които се привързва в изложението. Тезата на касатора ,че щом в обжалваното решение съдът не е придал исканото от ищеца значение на изявното от представител на ответника в отговора на исковата молба за поддържаното от работодателя основание „липса на качества„то волята на последния е накърнена, не представлява и не предпоставя правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. В гражданския процес страната прави волеизявления, когато упълномощава ,упражнява други процесуални права или се разпорежда с предмета на делото, а не когато застъпва правни становища и дава квалификация на факти и обстоятелства от значение за спорното право. При разглеждане на касационната жалба,след като тя е допусната, ВКС ще отговори и на тези оплаквания, по същество те са касационни ,свързани с правилността на решението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.