Определение № 81 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Д. Х. Ц. е подал касационна жалба срещу решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 663/2009 г. окръжен съд Д., с което е обезсилено решение № 29 от 19.05.2009 г. по гр. д. № 161/2008 г. на Тервелски районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска като предявен след изтичане на двумесечния срок по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ. Касационният довод е за нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос следва ли да се излагат мотиви по основателността на иска, когато се приема че той е недопустим. Формулирани са и материалноправни въпроси, за които се твърди че са от значение за изхода на спора: дали пълномощник без представителна власт, може да отправи валидна покана за изкупуване на имота; дали нормата на чл. 4а ЗСПЗЗ се прилага и по отношение на арендатор, чието арендно правоотношение е възникнало преди приемането на нормата. Ответниците по касация не са взели становище по иска. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да се произнесе по наличието на предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение съдът взе предвид следното: Касаторът е предявил иск за изкупуване на земеделски имот, който е бил предмет на продажба на сключен договор от 10.03.2008 г., за който е съставен н. а. № 193, т. І, н. д. № 1111/08г. П. се е на нормата на чл. 4а ЗСПЗЗ, отменена с изменението на закона с ДВ бр.10 от 2009 г. По делото е установено, че той е бил арендатор по договор от 23.03.2006 г. на земеделски имот № 099026 с площ от 90. 000 дка в землището на[населено място], собственост на наследниците на А. С. Дюканджиев. На 4.07. 2007 г. му е била връчена покана за закупуване на арендувания имот за цена от 28800 лв. в изпълнение изискването, установено с нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ. В дадения двуседмичен срок той не е заявил, че ще купи имота при посочената цена. Няма данни да е извършена продажба на имота, описан в поканата и предмет на арендния договор. Последвало е извършване на доброволна делба между съсобствениците на имот № 009026, по силата на която част от него с площ от 36 дка е бил обособен в нов имот № 009079. Този новообразуван имот е бил предмет на продажба с посочения по-горе договор от 10.03.08 г. Исковата молба е постъпила в съда на 16.05.2008 г. Въз основа на тези данни въззивният съдът е приел, че искът е предявен след изтичане на двумесечния срок по чл. 4а ЗСПЗЗ, поради което е недопустим. Обезсилил е първоинстанционното решение и прекратил производството по делото и конститутивния иск. Съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимостта на иска като е обсъждал дали той е предявен в двумесечния срок и от кога тече той – от датата на сключване на договора или от датата на узнаването му. Даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, което е предпоставка по чл. 280, ал1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалвания въззивен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.