Определение № 370 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 64/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма][населено място] и В. Г. Д. от[населено място], срещу определение № 2 306 от 26.11.2009 г. на П. окръжен съд в частта, с която се оставя без разглеждане частната им жалба, подадена срещу „разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на заповед № 529/09.02.2010 г. на Районен съд[населено място], постановено по ч.гр. д. № 807/2010 г., поради липса на предмет на обжалване. Частните жалбоподатели счита, че обжалваното определение е неправилно. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – [фирма][населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от „М. спед„ ЕООД [населено място] за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма][населено място] и В. Г. Д. от[населено място] за сумата от 30 000 лв., въз основа на издадена запис на заповед от 23.05.2007 г. Плевенският районен съд е издал заповед за изпълнение по № 529/09.02.2010 г. по чл. 410 ГПК само срещу дружеството длъжник, която по реда на чл. 247 ГПК е поправена на заповед по чл. 417 ГПК. Върху издадената заповед и отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 10.02.2010 г. С решение № 1 502/12.04.2010 г. П. е допълнена издадената заповед за изпълнение като се добавя и солидарния длъжник В. Г. Д.. На 03.06.2010 г. е издаден още един изпълнителен лист, като изрично съдът е указал да не се изисква първоначално издадения изпълнителен лист. Длъжниците (жалбоподатели в настоящото производство) са депозирали частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение въз основа на заповед № 529/09.02.2010 г. на П.. Въззивният съд е констатирал множество нарушения, извършени от П. районен съд, както и че са издадени два изпълнителни листа за едно и също вземане. Предвид тези факти, с обжалваното в настоящото производство определение е обезсилил изпълнителния лист от 10.02.2010 г. и е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба в частта, с която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, поради липса на предмет. В обжалваната част въззивното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК е регламентирана възможността разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Само заповедите за изпълнение, издадени по реда на чл. 417 ГПК съдържат разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което се издава и изпълнителния лист. От данните по делото обаче е видно, че заповед № 529/09.02.2010 г. на П. не съдържа в съдържанието си разпореждане за незабавно изпълнение, тъй като същата неправилно е издадена по реда на чл. 410 г. Безспорно по реда на чл. 247 ГПК същата е поправена на заповед на незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Издадения изпълнителен лист на 10.02.2010 г. въз основа на „разпореждането въз основа на заповед № 529/09.02.2010 г.” е обезсилен, тъй като е констатирано, че са издадени два изпълни листа за едно вземане. След това действие на съда, частната жалба, в частта, с която се обжалва незабавното изпълнение по реда на чл. 419 ГПК се явява процесуално недопустима, тъй като липсва предмет на обжалване. В този смисъл изводите на въззивния съд са правилни. При тези фактически данни, определение № 2 306 от 26.11.2009 г. на П. окръжен съд в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството, е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение