Определение № 97 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 391/2015 г.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на Д. С. Й. срещу решение от 13.10.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 14532/2013 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение от 05.07.2013 г. по гр. дело № 11511/2012 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу У. К. Д., в качеството й на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за присъждане на сумата 24 000 лв. – част от общата сума 65 315.73 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неправомерно поведение – неизвършване на изпълнителни действия по запориране на вземане на длъжника [фирма] към [фирма], произтичащо от договор за строителство от 16.05.2005 г. на обект „Център за гуми”, ведно със законната лихва и разноски. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са изведени и формулирани шест правни въпроса, два от които са следните: противоправно по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ ли е бездействието на ЧСИ, ако същият не е наложил поискан от взискателя запор върху вземане поради невнасяне от взискателя на авансова такса за извършването му, и длъжен ли е ЧСИ в такъв случай да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие (вторият по ред въпрос в изложението); както и – ЧСИ или взискателят следва да прояви активност за определяне и внасяне на дължимата авансова такса за извършване на поискано изпълнително действие (третият по ред въпрос в изложението). На настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е служебно известно, че тези два правни въпроса са част от предмета на разглеждане по образуваното тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и конкретно – въпрос № 11 от това тълкувателно дело, който е със следното съдържание „Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, допустимо ли е частният съдебен изпълнител да събере тази такса от длъжника? Опорочено ли е изпълнителното действие поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него? Съставлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса?”. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено и обявено тълкувателно решение, преди което по настоящето дело не би могло да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК. Поради това е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото касационно дело (в този смисъл са и мотивите към т. 2 от тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение