Определение № 2473 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 303/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Луков, гр. София, приподписана от упълномощен адв. А. Андонов, срещу няколко съдебни акта – 1. Определение № 211 от 28.02.2023 г., постановено по адм. д. № 179/2023г. по описа на Административен съд София – област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата на Луков за прогласяване на нищожност на административен акт Решение на Областна комисия по чл. 14 ЗВСГЗГФ за землището на с. Долни окол, Смолян, обективирано в т.28 от Протокол №19 от 14.09.2000 г.; 2. Определение № 7890 от 17.07.2023 г. по адм. дело № 3107 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, с което е оставено в сила определение № 211 от 28.02.2023 г. по адм. дело № 179 от 2023 г. на АССО, както и 3. Определение № 10368 от 24.11.2023 г. по адм. дело №7717 от 2023г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е оставен без разглеждане иск за обявяване на нищожност на цитираното определение на ВАС. Иска се обявяването и на два административни акта за противоконституционни – 1. Решение на Областна комисия по чл.14 ЗВСГЗГФ, обективирано в т.28 от Протокол № 19 от 14.09.2000 г., както и 2. Решение № 83 от 07.06.2001 г. на Поземлена комисия Самоков. Не се претендират разноски. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, за която актовете са неблагоприятни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по иск на Л. Луков за обявяване на нищожност на административен акт Решение на Областна комисия по чл.14 ЗВСГЗГФ, обективирано в т.28 от Протокол № 19 от 14.09.2000 г. относно земите на Б. Буков, наследодател на жалбоподателя. С Определение № 211 от 28.02.2023 г. по адм. дело № 179 от 2023 г. на АССО е оставен без разглеждане искът на Луков, поради това, че не е налице годен за оспорване пред съд акт. Определението на съда е обжалвано пред касационната инстанция и е оставено в сила като правилно с Определение № 7890 от 17.07.2023 г. по адм. дело № 3107 от 2023 г. по описа на ВАС. Срещу определението на ВАС е подадена искова молба на Л. Луков пред административен съд за обявяването му за нищожно. АССГ с Определение № 10368 от 24.11.2023 г. е оставил без разглеждане исковата молба на Луков поради липса на правен интерес. Определение № 211 от 28.02.2023 г., постановено по адм. д. № 179/2023г. по описа на АССО е потвърдено с Определение № 7890 от 17.07.2023 г. по адм. дело № 3107 от 2023 г. по описа на ВАС, което не подлежи на обжалване. Определението на ВАС не подлежи на обжалване, но по иск с твърдения за неговата нищожност е образувано адм. дело №7717 от 2023 г. по описа на АССГ, който се е произнесъл с горецитираното и подлежащо на проверка от настоящата инстанция определение. Ето защо, настоящата съдебна инстанция, намира, че следва да се произнесе само по оспорването на Определение № 10368 от 24.11.2023 г. по адм. дело № 7717 от 2023 г. по описа на АССГ. По отношение на искането за обявяване на противоконституционност на Решение на Областната комисия по чл.14 ЗВСГЗГФ, обективирано в т.28 от Протокол № 19 от 14.09.2000 г., както и Решение № 83 от 07.06.2001 г. на поземлена комисия Самоков, настоящата инстанция намира, че административните актове вече са преминали през съдебна проверка, а и ВАС няма компетентност да обявява противоконституционност. Не е възможно и сезирането на КС на Република България с подобно искане. Определение № 103698 от 24.11.2023 г. по адм. дело № 7717 от 2023 г. по описа на АССГ, предмет на настоящото производство е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните в частната жалба основания за отмяна на обжалваното определение. Административният съд е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Въз основа на това е формирал обосновани и съответстващи на закона изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По делото правилно е постановено, че Решението по Протокол № 19/14.09.2000 г. на назначената със заповед на министъра на земеделието и храните Областна комисия по чл. 14, ал. 3 от ЗВСЗГФ съставлява подготвителен акт на помощен орган, явяващ се част от процедурата по издаване на завършващия административното производство акт - решението на ПК по чл. 14, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, поради което Решението по Протокол № 19/14.09.2000 г. не подлежи на съдебен контрол, както е установено в Определение № 211 от 28.02.2023 г., постановено по адм. д. № 179/2023г. по описа на АССО и потвърдено с Определение № 7890 от 17.07.2023 г. по адм. дело № 3107 от 2023 г. по описа на ВАС. Решение № 83 от 07.06.2001 г. на поземлена комисия Самоков е било предмет на съдебна проверка пред Районен съд Самоков по гр. дело № 1080 от 2018 г. и с Решение № 102 от 03.06.2019 г. е отхвърлена жалбата на Луков. Това решение е потвърдено с Решение № 1488 от 06.12.2019 г. постановено по КАД № 1146 от 2019 г. по описа на Административен съд - София област. Правилно съдът в обжалваното определение е изложил, че нищожността на съдебните актове е резултат от най-тежките пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. С частната жалба са отправени оплаквания, които представляват собствено, несъстоятелно и неправилно тълкуване на жалбоподателя, както по отношение на правомощията на административните органи в процедурата по чл. 45д – 45ж от ППЗСПЗЗ, така и по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите на АПК, уреждащи изискванията за валидност и законосъобразност на административните и съдебните актове. Не на последно място, с жалбата са направени анализи и сравнения, за които може да се отбележи, че са несъвместими с изискванията за редовност на жалбата по смисъла на чл. 150, ал. 3 вр. чл. 158, ал. 1 и чл. 236 от АПК. Правилно съдът е стигнал до извод за липса на правен интерес от оспорването, задължителна предпоставка за активна процесуална легитимация по аргумент от чл. 159, т. 4 от АПК. Предявеният от Л. Луков иск с правно основание чл.128а, ал.1 АПК е аргументиран единствено с твърдения за противоречието на чл.14, ал.7 ЗВСГЗГФ с чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България и неизпълненото според ищеца задължение на Върховния административен съд да отправи искане до Конституционния съд за обявяването на разпоредбата на чл.14, ал.7 ЗВСГЗГФ за противоконституционна. Въпреки това, ако искът бъде разгледан и уважен няма да доведе до настъпване на промени в постановените административни актове и да окаже отражение в правна сфера на лицето, следователно съдът правилно е извел заключението си за невъзможен предмет на делото, а от там и липса на правен интерес на лицето. При това фактическо положение и като съобрази, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право в съдебното производство, атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Съдебните и административните актове, за които жалбоподателя иска да се обявят за нищожни вече са преминали съдебна проверка и са били потвърдени като правилни и отговарящи на закона. По тези съображения, като обсъди фактите по делото, приложимото право и относимата практика, настоящият състав счете, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение