Определение № 60 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2016 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от П...., чрез прокурор Т. Т. от Окръжна прокуратура – Р., против въззивно решение № 64/20.06.2016 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 124/2016 г., в частта, с която е постановено заплащане на законна лихва върху главница от 1500 лв. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че липсва правен интерес от касационната жалба. Първостепенният съд е осъдил П.... да заплати на П. Ж. П. обезщетение по чл. 2, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ в размер на 3000 лв. Няма присъждане на лихва върху главницата – натрупана преди подаване на исковата молба или след това, до окончателното издължаване. Въззивният съд е отменил решението на Разградския районен съд в частта, с която размерът на обезщетението е определен над 1500 лв. и вместо това е отхвърлил иска и за разликата над 1500 лв. до 3000 лв. В диспозитива на въззивния акт е записано, че решението на районния съд се отменя и в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата над 1500 лв. до 3000 лв., считано от 26.05.2015 г. до окончателното й изплащане, както и, че в тази част искът се отхвърля. Решението на РС Разград е потвърдено в останалата обжалвана част. Следователно, като краен резултат, П.... е осъдена да заплати на П. П. само главница от 1 500 лв., не и лихва, т.е., П.... обжалва решение, каквото не е постановено. Вярно е, че въззивният съд се е произнесъл и относно законна лихва, но с отхвърлителен диспозитив, което е в интерес на ответника, а от друга страна, явно е, че в случая, става реч за допусната явна фактическа грешка, чието отстраняване не е по реда на касационно обжалване. В заключение, всяко едно от изложените съображения, обуславя извод за липса на правен интерес от така подадената касационната жалба, която се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения, съдът