Определение № 189 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 146/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК ГПК “Б“ Е. е подала частна жалба срещу определение № 681 от 25.02.2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по ч. гр.д. № 2* от 2009 г., с което е потвърден отказа на съдията по в. към Службата по вписвания на Варненския окръжен съд на договор рег. № 3* от 2009 година на Нотариус, рег. № 520 на основание чл.2 във връзка с чл.4 от Правилника за вписвания и чл.2 и чл.44 от Закона за управление на етажната собственост. Прави оплаквания за неправилност на определението, уточнявайки, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон. В частната жалба е инкорпорирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като се подържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.е. посочва се, че разглеждането на определението пред тази инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касатора счита, че в чл.2 от ЗУЕС съществува непълнота по въпроса дали се касае до подлежащ на вписване договор, по кой ред ,в кой регистър и кой е компетентния орган. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбите, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната касационна жалба е допустима по правилата на чл.274, ал.3 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който оставя в сила отказа на съдията по вписвания за вписване в регистрите на Агенцията по вписвания на договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост в комплекс от затворен тип “ Korona luxury residence“. С определение № 681 от 12.02.2010 г. по ч. гр.д. № 2* от 2009 г. Варненския окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания към Службата по вписвания към Варненския районен съд на договор рег. № 3* от 2009 г. В определението си е посочил, че акта е постановен в производството по чл.32 от Правилника за в. като е мотивиран с аргумента, че чл.2 и чл.4 от ПВ не предвиждат вписване на този договор. ВКС, състав на Първо отделение намира, че обжалваното определение не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси: дали се касае до подлежащ на вписване договор, по кой ред, в кой регистър и кой е компетентния орган. Варненския окръжен съд е посочил, че липсва неяснота в текста на чл.2, ал.2 от Закона за управление на етажната собственост, с който изрично е разпоредено, че договора за управление на етажната собственост се вписва по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели. В чл.44, ал.1 от ЗУЕС е указано ,че общината на територията на която се намира етажната собственост създава и поддържа публичен регистър на сградите или отделните входове. От своя страна чл.2 от Правилника за в. посочва, че по регламентираният с него ред се вписват само тези актове, които са изрично предвидени, т.е. разпоредбите му не могат да се тълкуват разширително. Следователно липсва неяснота по отношение на обстоятелството следва ли да се впише в регистъра на Службата по в. към съответния районен съд, договор за който не е предвиден този ред в самия правилник или в изрично в закон. Аргументите за необходимостта от създаване на практика по Закона за управление на етажната собственост и Наредбата, уреждаща създаването на регистри на обектите в етажна собственост не налагат извод за необходимостта от касационно разглеждане на конкретното определение при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,