Определение № 22 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 352/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б. срещу определение № 107 от 25.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 406 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е върната частна жалба вх.№ 3799 от 26.05.2020 г., подадена от Н. Й. Б. срещу определение № 54 от 09.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 406 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса по тази частна жалба. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Ответниците по частната жалба В. И. Д. и Ж. „Български художник“ не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, първо отделение на Гражданска колегия приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /жалбоподател по ч.гр.д.№ 406 от 2020 г. на ВКС/, преди изтичане на срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на състав на ВКС, което съгласно чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По същество частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена поради следното: За да достигне до извода, че частният жалбоподател Н. Й. Б. не е изпълнил в срок задължението си да внесе държавна такса по частната жалба, съставът на ВКС, ГК, II г.о. е приел, че Н. Б. е бил надлежно уведомен за оставянето на частната му жалба без движение и за дадения му едноседмичен срок да внесе държавна такса по нея, на 17.07.2020 г. по реда на чл.41, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК визира, че когато страната по делото отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, и не съобщи на съда новия си адрес, всички съобщения до този адресат се прилагат по делото и се смятат за връчени. За да се приложи разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК длъжностното лице- призовкар следва да удостовери не само, че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Нормата на чл.41 ГПК не може да се тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на същия. Простото ненамиране на адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът отсъства и е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за прилагане на призовката и съобщението по реда на чл.41, ал.2 ГПК и считането им за връчени. Фикцията на чл.41, ал.2 ГПК може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за повече от един месец. В този смисъл е и съдебната практика, включително посочените от частния жалбоподател определение № 19 от 14.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 4806 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 113 от 10.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1438 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о. В конкретния случай, видно от приложеното на стр.33 от ч.гр.д.№ 406 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. съобщение до Н. Б., връчителят не е удостоверил надлежно- според посочената съдебна практика, че частният жалбоподател е напуснал адреса за повече от един месец. Напротив, установено е по делото, че същият и понастоящем продължава да получава призовки и съобщения на този адрес- гр.С.,[жк], [жилищен адрес]-3, ап.2-3. При така оформеното от връчителя съобщение, с липса на удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса от Б. преди повече от един месец, не е била приложима нормата на чл.41, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател не е бил уведомен надлежно за задължението му в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по частната жалба и поради това не е имало основание тази негова частна жалба да бъде върната поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовността й. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия