Определение № 833 от 12.09.2011 г. на ВКС по д. № 1322/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Храм “С. Н. М. Ч.” [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 168 от 24.06. 2010 г. по гр.д. № 185 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 36 от 1.03.2010 г. по гр.д. № 684 от 2006 г. на Троянския районен съд и е уважен предявеният по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу касатора иск за установяване правото на собственост на община “Т.” върху килийно училище в [населено място], махала “С.”, община “Т.”, представляващо сграда, отразена в кадастралния план на селото като имот пл. № 35 по КК ПИ 66098.160.35, одобрен със заповед № РД-1832 от 7.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Предявените обективно съединени искове от касатора за този имот са отхвърлени. В касационната жалба се подържа, че решението е незаконосъобразно и основно ,че е необосновано. Представено е изложение, съдържащо искане да допускане на касационна проверка на решението по съществен процесуален въпрос касаещ цялостно обсъждане на доказателствения материал и съпоставянето му с доводите и възраженията на страните- чл.12 ГПК, поставени са и материално правните въпроси: за реституиране на собствеността на религиозните институции; за придобиването по давност на недвижим имот по отношение на който се прилагат реституционните закони; за прилагането на института за приращението – чл.92 ЗС и за основанията на които общините могат да придобият недвижими имоти. Касатора счита, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Посочва се изобилна съдебна практика. Ответника община “Т.” е депозирала отговор, в който развива становището си за недопустимост на касационното обжалване. Ответника Читалище “П. Х. “ е представило възражение, в което излага аргументи срещу допускане на касационна проверка на решението. Държавата, представлявана от Областният управител, област Л. не е взела становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че атакуваното решение с касационната жалба на Храм “С. Н. М. Ч.” [населено място] следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ловешкия окръжен съд е отхвърлил предявеният от Храм “С. Н. М. Ч.”, [населено място] установителен иск за собственост по отношение на община “Т.” и държавата, представлявана от Областният управител и ревандикационният иск по отношение на Читалище “П. Х. “ и е уважил насрещният установителен иск на община “Т.” за собственост на килийно училище в [населено място], махала “С.”, община “Т.”, представляващо сграда, отразена в кадастралния план на селото като имот пл. № 35 по КК ПИ 66098.160.35, одобрен със заповед № РД-1832 от 7.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. За да постанови този резултат е заключил, че ищеца –касатор не е установил, че е бил собственик на това килийно училище към 1950 г., че то е било отчуждено от неговия патримониум и че са налице условията за реституцията му, тъй като не се намира в размерите при които е било одържавено защото е извършена цялостна реставрация от държавата през 1974 г. Настоящият състав намира, че при постановяването на решението Ловешкия окръжен съд не се е отклонил от трайната съдебна практика, формирана по поставените въпроси, което налага допускане на решението до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Храм “С. Н. М. Ч.” [населено място] да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,