Определение № 712 от 25.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 644/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 434/02.06.2011г., постановено по ч.т.д.№ 378/11г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 1861/08.12.10г. на Пазарджишкия окръжен съд по в.ч.т.д.№ 905/10г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът И. Д. П., [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл.274, ал.4 вр.чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предмет на обжалване е определение за обезсилване на изпълнителен лист по издадена заповед за изпълнение на парично вземане за сумата от 7160 лв., представляваща заплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение. Определението е правилно. С влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ и съгласно чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, въззивните решенията по които са по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, предмет на заповедта за изпълнение е заплащането на сумата от 7160 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка “Имущества” и сумата от 1701.91 лв. – обезщетение за забава. Правото на регресен иск по чл.213 КЗ / посочено като основание в заявлението/ произтича от встъпването на застрахователя в правата на увредения застрахован, като застрахователният договор е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, поради което приложение намират правилата за обжалване на актовете по търговските дела. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд