Определение № 42 от 27.01.2011 г. на ВКС по д. № 1/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. срещу въззивното определение на Апелативен съд София /АС/ по ч.гр.д. №999/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за отказ да се присъдят разноски по делото, сторени в производството пред ВКС за отмяна на влязло в сила решение, по чл.231 и сл. от ГПК, отм. В частната касационна жалба се правят оплаквания за недопустимост на определението; като основание за допускане на обжалването се сочи вероятната му недопустимост – ТР №1/10 г.. Касаторът намира, че компетентен да се произнесе по молбата за разноски в производството пред ВКС е този съд, а не долустоящите, на които е върнато делото за разглеждане на спора. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването. С решение на ВКС по молба на касатора в производство по чл.231 и сл. от ГПК е отменено влязлото в сила решение на Градски съд София и делото – върнато на този съд за ново разглеждане. Молбата на молителя – сега касатор, за разноски в производството по отмяна е препратена с разпореждане на съдия от ВКС на ГС, за произнасяне с оглед изхода на спора / чл.235 от ГПК, чл.218з, ал.4 и чл.64 от ГПК, отм./. С оглед изхода на спора при разглеждането му по същество ГС е отхвърлил искането на касатора за разноски и това определение е потвърдено с обжалваното въззивно. Данните по делото не обосновават вероятна недопустимост на въззивното определение като постановено от родово некомпетентен съд, поради което не е налице соченото основание за допускане на обжалването му. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.