Определение по допустимост от 15.09.1998 г. на КС по к. д. № 23/1998 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Делото е образувано на 17 юли 1998 г. по искане на главния прокурор и има за предмет разпоредбата на §36 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите (ЗК), (обн. ДВ, бр. 92 от 17.10.1995 г.), която разпоредба е създадена с §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите (обн. ДВ, бр. 61/97 г.). Производството е във фазата по допустимостта по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗКС. В искането се поддържа, че предвидената възможност Министерски съвет да предоставя без търг или конкурс концесия за дружества, в които държавното участие в капитала е минимум 25% с минимална номинална стойност на това участие над 300 млн. лева (каквото е съдържанието на оспорваната разпоредба) поставя в нееднакви правни условия посочените дружества спрямо останалите участници в стопанския живот, поради което разпоредбата противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Конституционният съд, счита, че искането е допустимо. Оспорва се конституционосъобразност на законова разпоредба, което е в правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Направено е от лице, включено в кръга на субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, имащи право на инициатива за сезиране на Конституционния съд. От формална гледна точка искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Закона за конституционния съд (ЗКС). Искането не съдържа изброяване на заинтересуваните страни, които следва да вземат участие по делото. Но предвид предмета на искането, респ. материята, която се урежда с атакуваната норма, Конституционният съд счита, че като заинтересувани страни, които да изразят становище по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на промишлеността, министърът на регионалното развитие и благоустройството, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара. С оглед изложените съображения и на осн. чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд