Определение № 238 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 860/2024 г.

Постъпила е молба с вх. № 19254/08.11.2024 г., подадена от ответника по касация и ищец в производството „Ост“ ООД, ЕИК[ЕИК], с искане да бъде отменено Определение № 2068/22.07.2024г. по т.д. № 860/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е спряно на основание чл. 282, ал. 2, ГПК изпълнението на невлязлото в сила Решение № 115/15.12.2023 г. по в.т.д. № 245/2023г. на Апелативен съд – Бургас в осъдителната част. Излагат се доводи, че с постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което е налице хипотезата на чл.402 ГПК за отмяна на определението, с което е спряно изпълнението му. В дадения срок не е депозирано становище от насрещната страна - „Ост – Рент“ ЕООД. Настоящият състав на ВКС намира следното: Искането на ищеца, ответник в касационното производство, е неоснователно. С постановеното по настоящото дело Определение № 2068/22.07.2024г. е спряно на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на невлязлото в сила Решение № 115/15.12.2023 г. по в.т.д. № 245/2023г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която след отмяна на Решение № 258/09.08.2023г. по т.д. № 467/2022г. на Окръжен съд-Бургас касаторът„Ост – Рент“ ЕООД е осъден да върне на „Ост“ ООД наетите вещи на сключения между страните договор за наем от 15.07.2020г., съответно описани, срещу внесено обезпечение в размер на 26 000 лв. Обжалвано от ответника „Ост – Рент“ ЕООД, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с постановено по настоящото дело Определение № 2892 от 06.11.2024г. Следователно, въззивното решение, с което ответникът е осъден да предаде на ищеца посочените имоти, е влязло в сила. В практиката на ВКС трайно се застъпва становището, че с влизане в сила на решението в хипотезата на чл.296,т.3 ГПК, спирането на изпълнението отпада по силата на закона и кредиторът може да се удовлетвори от внесената като обезпечение сума или да продължи изпълнението. За осъществяване на принудително изпълнение не е необходим нарочен съдебен акт за отмяна на постановеното по чл.282 ГПК определение за спиране изпълнението на въззивното решение. Специалните правила на чл.282 ГПК изключват приложението на чл. 402 ГПК, на който се позовава молителят. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,