Определение № 963 от 29.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 749/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1104 / 15.05.2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 4 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1223 / 2012 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 20.02.2012 год. по т.д.№ 4856 / 2011 год., за прекратяване на производството по делото, предвид уважено възражение на ответника [фирма], направено в срока по чл.367 ал.1 от ГПК, на основание чл.15 ал.1 ГПК, за неподведомственост на спора на съда, предвид договорена между страните - в чл.20.1.2 от Общите условия към договор за финансов лизинг на МПС - арбитражна клауза, която не противоречи на чл.19 ал.1 от ГПК и предпоставя подведомственост на спора на Арбитражен съд при Б. Търговско – Промишлена Палата. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба, като счита, че липсва формулиран ясен, относим към тълкуването на конкретно посочена правна норма и обоснован с допълнителния селективен критерий, формално посочен по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, правен въпрос. Оспорва жалбата и като неоснователна. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .Тъй като с атакуваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо разглеждането на спора пред гражданския съд, касационното обжалване е допустимо, в хипотезата на чл.274 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК. Касационната частна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване във формално посочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В приложението по чл.274 ал.3 от ГПК няма формулиран правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят очевидно споделя тезата, че разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК следва да се тълкува в смисъл, че недопустим предмет на арбитражно споразумение са спорове с предмет вещни права върху движима, а не само недвижима вещ, доколкото в конкретния случай исковото производство е образувано по обективно съединени установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за право на собственост върху лек автомобил и иск, с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен сключен между страните по спора предварителен договор за същия автомобил, в какъвто смисъл се визират сключени клаузи на договора за финансов лизинг от 23.07.2009 година и отправено изявление на лизингополучателя за придобиване на вещта. Дори да би се приело, че това е наведения от страната правен въпрос, то липсва обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По тълкуването на чл.19 ал.1 от ГПК относно понятието „ вещни права „, визирано в нормата, не е налице противоречива съдебна практика, нито е обосновано от жалбоподателя основание непротиворечивата такава ,с която постановените първоинстанционен и въззивен актове са съобразени, да бъде променена или осъвременена, в съответствие с изменение в законодателството и обществените условия. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение