Решение № 8222 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2020 г.

Решение № 8222 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. М., [населено място], подадена срещу Решение № 7655/05.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6016/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №ЗХУ/Д-С-КС/2050 от 21.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, с която й е отказана целева помощ по чл. 72, т. 2 от Закона за хората с увреждания за покупка на лично моторно превозно средство. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата не взема становище. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона, като същото се явява правилно и законосъобразно. Със заявление-декларация от 31.01.2019 г. М. е поискала да й бъде отпусната целева помощ съобразно вида на увреждането за покупка на лично моторно превозно средство. Със заповед от 21.02.2019 г. искането за целева помощ по чл. 72, т. 2 от ЗХУ е отхвърлено на основание чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗХУ – лицето не е работещо или учащо се. Заповедта е обжалвана по административен ред, като е постановено решение от 10.04.2018 г., с което жалбата е отхвърлена. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгл. пар. 6, ал. 2 от ПЗР на ЗХУ до 31 март 2019 г. включително хората с трайни увреждания имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или целеви помощи по чл. 72, т. 2 – 5, въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя. Съгл. ал. 9 на цитираната разпоредба заповедите по ал. 5 и 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая заявлението на М. е подадено на 31.01.2019 г., т. е. в срок. Индивидуална оценка не е изготвяна, но такава и не се изисква съгл. пар. 6, ал. 2 от ПЗР на ЗХУ. Чл. 69 от ЗХУ регламентира, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. Съгл. чл. 72, т. 2 от ЗХУ целевите помощи по чл. 69, т. 2 се предоставят за покупка на лично моторно превозно средство. Съгласно чл. 74 от ЗХУ хората с трайни увреждания, чието придвижване е затруднено, имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство до четирикратния размер от линията на бедност за съответната година, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност. Кумулативно с посоченото изискване тези лица следва, съгл. ал. 2 на цитираната разпоредба, да имат определена ТЕЛК над 90 на сто ТНР и да са работещи или учащи. Административният орган законосъобразно е стигнал до извод, че не са налице предпоставките на цитираната разпоредба. Видно от саморъчно попълненото от М. заявление същата нито работи, нито учи. Следователно не е налице една от кумулативно предвидените императивни предпоставки на чл. 74 от ЗХУ за получаване на целева помощ за закупуване на МПС. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на решението за отказ да се предостави целева помощ. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателката, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в изискващата се форма – чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. Спазени са и процедурните правила, предвидени при издаване на актове от рода на обсъждания. В § 6, ал. 2 от ПЗР ЗХУ хората с трайни увреждания имат право на целеви помощи по чл. 72, т. 2-5 от ЗХУ при подадено заявление – декларация с приложено ЕР и при изрично предвиждане, че индивидуална оценка на потребностите не се изготвя. Целеви помощи като компонент на финалната подкрепа за хората с увреждания се предоставят за посочените в чл. 72 от ЗХУ потребности, като в казуса се касае за покупка на лично МПС (чл. 72, т. 2 от ЗХУ). При постановяване на решението административният орган е обсъдил подробно наличието на предпоставките, които трябва да са налице за получаване на този вид целева помощ. За хората с трайни увреждания, чието предвижване е трайно затруднено правото се формира при средно месечен доход на член от семейството равен / по-нисък от липсата на бедност и при повече от 90% вид и степен на увреждане и трайно намалена работоспособност и ако отговарят на изискването да са учащи или работещи. В настоящия случай лицето не отговаря на последното условие, т. к. не е работещо/учащо. Твърдението, че е регистрирано като търсеща трудова заетост е без правно значение при решаване на спора за законосъобразност на акта. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.