Определение № 446 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 368/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Е. П. М., С. М. К., С. М. К. и М. Д. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1835 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 677/ 2010 г. С посоченото решение е обезсилено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3312/ 2006 г. и производството по исковете, предявени от касаторите против А. Н. Г., Я. Н. Г. и Б. А. А. – Г., за установяване на нищожността на договор от 28.12.2000 г., оформен с нотариален акт № ***, т.**, рег.№ *****, н.д. № ***/ **** г. на нотариус рег.№ ***, е прекратено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е разрешил неправилно въпросът съществува ли правен интерес от предявяване на иск за нищожност на сделка, с която етажен собственик се разпорежда с обща част от етажна собственост, ако липсват доказателства предметът на сделката да е обща част на сградата по смисъла на ЗС. Считат, че въпросът е разрешен в противоречие на практиката на ВКС и че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и молят касационното обжалване да бъде допуснато. Ответните страни А. Н. Г., Я. Н. Г. и Б. А. А. – Г. оспорват жалбата и молят касационното обжалване да не се допуска, тъй като касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото, а са изложили доводи, които не са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно. Не следва да бъдат уважени възраженията на ответните страни за липса на формулиран правен въпрос, по който да бъде допуснато обжалването. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, страната е длъжна да изложи въпроса, по който претендира въззивният съд да се е произнесъл при някое от условията на т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Но Върховният касационен съд, без да е задължен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, може да го уточни и конкретизира. Конкретният случай е такъв, тъй като касаторите изрично настояват за произнасяне по въпроса налице ли е правен интерес за етажните собственици от иск за нищожност на сделка, с която се прехвърля обща част от сграда. Прецизиране на формулировката на правния въпрос може да бъде направена и от ВКС. Обжалваното решение е постановено, след като въззивният съд е приел, че при липса на доказателства една вещ да съставлява обща част от сграда под режим на етажна собственост, искът за установяване на недействителността на сделка на разпореждане с нея не е допустим поради липса на интерес. Следователно въпросът съществува ли такъв правен интерес обуславя въззивното решение. Освен това този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът не съдържа изричен отговор, а няма данни за установена практика. Поради това обжалването следва да бъде допуснато, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд